Читать «Краят на мрака (Нон-стоп)» онлайн - страница 140

— Ти лъжеш, за да ни изплашиш — заяви Грег. Очите му святкаха между бинтовете.

— Аз не лъжа — каза Фармър. — Вместо нормалните за човека осемдесет години вие живеете само двадесет. Коефициентът на ускорение не се разпределя нормално във вашия живот. Вие твърде бързо се развивате като деца, а след нормалния период на зрелост старостта идва изведнъж.

— Но ние бихме открили това глупаво ускорение!… — застена Марапер.

— Не — възрази Фармър. — Не е било възможно да го откриете. Макар около вас да е пълно с признаци за това, вие не можете да ги забележите, защото нямате никаква база за сравнение. Например вие възприемате като нормално явление това, че един от четирите ваши цикъла сън-реалност е тъмен. Живеейки четири пъти по-бързо, вие не можете да забележите, че четири ваши дни, или цикли, представляват един наш ден. Когато корабът е бил все още в пълна изправност по пътя към Процион, от полунощ до шест часа сутринта светлината се е изключвала автоматично. Целта е била да се създаде впечатление, че е настъпила нощта. Това също е давало възможност на екипажа да поправя някои дребни повреди, които не могат да се избегнат. И този малък шестчасов интервал за вас представлява пълен ден.

Изведнъж те започнаха да разбират.

Странно, но на тях им се стори, че това разбиране не идва отвън, като някакъв митичен образ на досега скриваната истина. Фармър почувства огромно удоволствие от това, че може да разкаже всичко, дори най-неприятните неща. Можеше да го разкаже на тях, на тези, които го измъчваха. Желаейки да им покаже колко малко всъщност заслужават те, той продължи:

— Ето защо ние, истинските земляни, ви наричаме по между си „бързаци“. Вие просто живеете толкова бързо, че на нас ни се завива свят. Но това не е всичко! Представете си този огромен кораб, който продължава автоматично да функционира, макар и никой да не го управлява. Той ви осигурява всичко, с изключение на това, което не може, т.е. светлина, въздух, витамини, слънчеви лъчи. Затова вие от поколение на поколение сте ставали все по-дребни. Природата сама регулира подобни въпроси и в този случай просто е решила да спести човешкия материал. Други неща, като например браковете вътре в дадено затворено общество, са ви изменили дотолкова, че се наложи в края на краищата да ви признаем за съвсем различна раса. Фактически вие сте толкова приспособени към вашата среда, че аз се съмнявам, че бихте могли да оживеете на Земята.

Сега те вече знаеха всичко. Страшната истина се разкри пред тях с цялата си яснота. Фармър се обърна, за да не гледа мъртвешките им лица. Той се срамуваше от своя триумф. Зае се с издирването на командния пулт, намери го и в глухо мълчание започна да отваря почернялата му обвивка с помощта на резачката.

— Значи ние не сме хора — с огромна мъка в гласа произнесе Къмплейн. Всъщност той говореше на самия себе си. — Ти съвсем ясно ни го каза. Нашите дела, надежди, страдания, любов — тях въобще не ги е имало. Ние сме само дребни, забавни, нервно подскачащи механични играчки, кукли с химично задвижване. О, Господи!…