Читать «Краят на мрака (Нон-стоп)» онлайн - страница 139

Къмплейн се обърна към него рязко.

— Така ли мислиш? — попита с пресипнал, свит от напрежение глас.

— Не съм виновен аз — бързо отговори Фармър, почувствал някаква опасност. — Ситуацията е невероятно чудовищна. Тя е такава за всеки от вас. Корабът се намира на околоземна орбита и трябва да остане завинаги на нея. Така гласеше решението на Земното Правителство, когато беше създадено Малкото Куче за постоянен контрол на кораба.

Къмплейн гневно махна с ръка.

— Защо корабът трябва да остане тук? — умоляващо попита Уейън. — Това е толкова ужасно… Та нали ние сме хора от Земята. Страшното пътешествие до Процион и обратно е завършило, а ние по някакви непонятни причини все още го продължаваме. Не ми е ясно какво става на Земята, но нима хората не трябва да бъдат доволни от това, че ние сме се върнали? Щастливи? Възхитени?

— Когато корабът, или Голямото Куче, както на шега са го нарекли заради изпращането му до съзвездието Малко Куче, връщайки се от своето дълго пътешествие, най-после бил забелязан от телескопите, всеки жител на Земята е бил, както казахте, доволен, щастлив и възхитен.

Фармър замълча. Всичко това беше станало, преди да бъде роден, но той знаеше добре историческите факти.

— Към кораба били изпратени сигнали — продължи той, — но те останали без отговор. И все пак корабът се движел в посока към Земята. Това било съвсем необяснимо. Наистина ние вече сме били излезли от времето на технологичното развитие на цивилизацията, но земните жители много бързо реконструирали заводите и цяла флотилия от малки кораби потеглила към Голямото Куче. Те трябвало да установят какво се е случило на борда му. Скоростта на малките кораби била изравнена със скоростта на големия.

След това хората влезли в него и открили, че на кораба в резултат на далечна катастрофа цари Черен Век.

— Деветдневната зараза! — прошепна Уейън.

Учуден от това, че тя знае, Фармър кимна с глава.

— Не трябвало да се допусне корабът да продължи полета си — каза той, — защото по този начин би останал във вечно движение през галактическата нощ. Командната кабина била намерена в същото състояние, в което я виждате сега. Унищожена е, най-вероятно, от някакъв луд преди много поколения. Изключили двигателите, като прекъснали източника им на захранване, а самият кораб бил въведен на орбита около Земята. За буксир послужили малките кораби с гравитационни двигатели.

— Но защо нас са ни оставили на борда? — попита Къмплейн. — Защо не са ни взели на Земята, когато корабът е бил вече на орбита? Лаур, наистина това е отвратително, нечовешко!

Фармър поклати енергично глава.

— Нечовешко е било именно на кораба — каза той. — Разбирате ли, тези от екипажа, които са преживели епидемията, са се изменили физиологично. Новата белтъчина, прониквайки във всички клетки, е ускорила метаболизма.

Това ускорение е било незначително, но се е увеличавало с всяко поколение. Сега вие живеете четири пъти по-бързо, отколкото би трябвало.

Докато говореше това, в него се събуждаше огромно състрадание, но лицата на останалите все още бяха изпълнени с недоверие.