Читать «Краят на мрака (Нон-стоп)» онлайн - страница 132

— Какво е това? Слънцето ли?

Къмплейн кимна.

— Господи! — прошепна потресен свещеникът. — То е кръгло! А аз някак си винаги съм си го представял, че е квадратно, като контролна лампа!

Зак Дейт се приближи към предавателя. В момента, когато с трепереща ръка взе апарата, той се обърна към останалите.

— Трябва да ви кажа нещо — изрече той. — Каквото и да стане, аз няма да скрия от вас. Тази планета е Земята.

— Какво?! — изкрещя Къмплейн.

Въпросите, които напираха в него, засядаха в гърлото му.

— Ти лъжеш, Дейт! Сигурно лъжеш! Това не може да бъде Земята!

Старецът неочаквано се разплака. По бузите му се стичаха сълзи, които той даже не се опитваше да задържи.

— Вие трябва да знаете всичко — каза той. — Прекалено много страдахте. Това е Земята и вие не можете да се върнете там. Дългото Пътешествие трябва да продължи вечно. И това е един от мръсните номера на живота.

Къмплейн го сграбчи за врата.

— Послушай ме, Дейт — изръмжа той. — Ако това е Земята, защо ние не сме там? Кой си ти? Кои са Чуждите? Гигантите? Какви сте всички вие? Какви?

— Ние сме от Земята — едва произнесе Дейт.

Той размахваше хаотично ръце пред изкривеното от гняв лице на Къмплейн, който го раздрусваше като измъкнат с корените сноп водорасли. Марапер крещеше нещо в ухото на Къмплейн, като го държеше за рамото. Сега всички викаха, а лицето на Дейт, под въздействие на желязната хватка на Къмплейн, стана яркочервено.

Те се олюляха, препънаха се в скафандрите, събориха два от тях и самите те паднаха върху им. Най-после свещеникът успя да отскубне пръстите на Къмплейн от гърлото на съветника.

— Ти си луд, Рой — сумтеше той. — Откачи ли? За малко да го удушиш!

— Не го ли чу какво каза? — извика Къмплейн. — Ние сме жертви на някакъв чудовищен заговор.

— Заповядай му най-напред да поговори с това Малко Куче. Само той може да накара този апарат да проработи. Кажи му да поговори с тях, Рой. След това, ако искаш, го убий, ако искаш, му задавай въпроси.

Значението на тези думи достигаше бавно до Къмплейн. Яростта, която като червена пелена закриваше очите му, започна да отстъпва. Марапер, както винаги разсъдлив, когато ставаше дума за безопасността на собствената му кожа, естествено, беше прав. Къмплейн с огромно усилие се стегна, стана и рязко постави Дейт на крака.

— Какво представлява това Малко Куче? — попита той.

— Това е кодовото название на института, създаден на Земята за изследване на жителите на този кораб — отговори Зак Дейт, като масажираше врата си.

— За изследване? Добре, бързо се свържи с тях и кажи, че няколко души от кораба са много болни и е необходимо веднага да дойде техен кораб. Ние ще отстраним екипажа и ще се върнем с него на Земята. И не се опитвай да казваш нещо друго! Иначе ще те накъсаме на парчета и ще те дадем за закуска на плъховете. Те ще те излапат!