Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 120

Освен това той трябва да оценява съобразяването на лузитанците със заповедите на Конгреса, да прави от време на време препоръки относно необходимостта от евентуална бъдеща намеса, включително и с използването на сила, чрез която да бъде постигнато подчинение, както и да оценява готовността на лузитанците да отворят файловете си и да окажат необходимото съдействие.

ЗАПОВЕД НА КОНГРЕСА 1970:4:14:0003: Съгласно условията на главата за секретност от Междузвездния кодекс, тези две заповеди, както и всяка информация, свързана с тях, трябва да бъдат абсолютно секретни, докато не бъдат приети, прочетени и съхранени всички лузитански файлове, а и докато всички звездолети не бъдат реквизирани и предоставени на представители на Конгреса.

Олядо не знаеше какво да мисли. Нали Говорителя беше възрастен? Нали бе пътувал от планета на планета? А си нямаше никаква представа как да борави с компютър.

А и освен всичко друго прояви сприхавост, когато Олядо го попита за това:

— Олядо, просто ми кажи коя програма да пусна.

— Не мога да повярвам, че не знаеш. Аз правя компютърни сравнения, откак навърших девет години. Всички знаят как да го правят на такава възраст.

— Олядо, мина доста време, откакто ходех на училище. А и освен това то не бе обичайното ескола бача.

— Но всички използват постоянно тези програми!

— Явно не всички. Ако знаех как да го направя сам, нямаше да се налага да наемам теб, нали така? А след като ще ти плащам с извънземни фондове, твоите услуги ще допринесат за финансите на Лузитания.

— Не разбирам за какво говориш.

— И аз, Олядо. Ала това ми напомни нещо. Не съм много сигурен по какъв начин ще ти плащам.

— Просто ще прехвърлиш парите от сметката си.

— Откъде знаеш?

— Сигурно се майтапиш.

Говорителя въздъхна, клекна пред Олядо, хвана ръцете му и каза:

— Олядо, умолявам те, престани да се изумяваш и ми помогни! Трябва да свърша нещо и не мога да го направя без помощта на някого, който знае как да си служи с компютри.

— Нахалост ще ти вземам парите. Аз съм още дете. На дванайсет години съм. Куим би ти помогнал много по-добре от мен. Той е петнайсетгодишен и е наистина много вътре в нещата. Освен това знае и математиката.

— Ала Куим мисли, че съм неверник, и всеки ден се моли да умра.

— Не, това беше, преди да се запознае с теб, ама не ме издавай, че съм ти го казал.

— Как да прехвърля пари?

Олядо се обърна към терминала и извика банката.

— Какво е истинското ти име? — попита.

— Андрю Уигин.

Говорителя му го каза по букви. Името му, изглежда, бе на Старк — навярно Говорителя беше от малцината късметлии, които са си учили езика у дома, вместо да им го набиват в главата в училище.

— Добре, каква е паролата ти?

— Парола ли?

Олядо оброни глава на терминала и закри за известно време изображението на дисплея.

— Моля те, не ми казвай, че не знаеш паролата си.

— Виж какво, Олядо, имах една програма, много умна програма, която ми помагаше да върша всичко това. Необходимо бе само да кажа „Купи това или онова“ и програмата се грижеше за финансите.