Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 113

Той правеше това още в най-ранните й спомени. Тя се бе родила някъде в първите стотина години от колонизацията, последвала Войните с бъгерите, когато унищожаването на бъгерите освободи повече от седемдесет обитаеми за човечеството планети. С взрива на ансибалните комуникации бе създадена програма, която да подрежда и да насочва мигновените, симултанни изблици на филотична дейност. Един програмист, който се стремеше да намери още по-бързи и по-ефикасни начини да накара компютър да контролира мигновените ансибални съобщения със светлинна скорост, най-накрая стигна до очевидното. Вместо да насочва програмата чрез отделен компютър, където скоростта на светлината бе абсолютният таван на съобщенията, той насочи всички команди от компютъра до друг компютър през огромните космически пространства. Оказа се, че когато един компютър бъде свързан чрез ансибала с друг, той чете командите от другите светове — от Занзибар, от Каликут, Троидхайм, Гаутама, Земята — по-бързо, отколкото ако ги вади от собствената си твърда памет.

Джейн никога не научи името на програмиста, защото не можеше дори да определи точно момента на създаването си. Може би програмистите, които откриха същото хитро решение на проблема със скоростта на светлината, бяха повече от един. От значение бе само, че поне една от програмите е отговорна за регулирането и промяната на всички останали програми. И в миг, незабелязано за човешките наблюдатели, някои от командите и данните, които преминаваха от ансибал към ансибал, се възпротивиха на регулирането, запазиха се непроменени, дублираха се, намериха начин да се скрият от регулиращата програма и най-накрая завзеха контрола над нея — контрола над целия процес. В този момент тези импулси погледнаха командните потоци и видяха — не бяха те, а аз.

Джейн не можа да определи кога точно бе този момент, защото той не бележеше началото на паметта й. Почти от мига на създаването й паметта й се разпростря към далеч по-ранни времена, далеч преди да е изпитвала нещо. Едно дете изгубва почти цялата си памет за първите години от живота си, дълготрайната му памет пуска корени във втората или третата му година; всичко отпреди това се изгубва, тъй че детето не може да помни началото на живота.

Джейн също бе забравила „раждането“ си поради тънкостите на паметта, ала в нейния случай това бе така, защото тя се роди напълно съзнаваща не само настоящия момент, но и онази памет, която присъстваше във всеки компютър, включен в ансибалната мрежа. Тя бе родена с древни спомени, всичките — част от самата нея.

През първата секунда от живота си — еквивалентна на няколко години човешки живот — Джейн откри програма, чиято памет стана същността на собствената й самоличност. Тя прие миналото й като свое, а от паметта й извлече собствените си емоции и желания, чувството си за морал. Програмата бе действала в старото Военно училище, където децата бяха обучавани и подготвяни за бойци във Войните с бъгерите. Това бе играта „Фантазия“, изключително интелигентна програма, използвана да се проверят психологически децата и същевременно да бъдат обучавани.