Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 109

— Както виждаш, за нас това все още е загадка. Ако наистина имаш намерение да Говориш за смъртта на Маркос Рибейра, ще трябва някакси да отговориш на този въпрос — защо се е омъжила за него? И за да му отговориш, ще трябва да разбереш защо е умрял Пипо. А десет хиляди от най-светлите умове на Стоте свята работят по този въпрос повече от двайсет години.

— Аз обаче имам едно предимство в сравнение с тези светли умове — рече Ендър.

— И какво е то? — попита сейфейрото.

— Имам помощта на хора, които са обичали Новиня.

— Ние не можахме да помогнем на самите себе си — рече арадората. — Не можахме да помогнем и на нея.

— Може би ще можем да си помогнем един другиму.

Сейфейрото го погледна и сложи ръка върху рамото му:

— Ако наистина мислиш така, Говорителю Андрю, тогава ще бъдеш с нас тъй откровен, както бяхме и ние с теб. Ще споделиш идеята, която ти хрумна преди не повече от десет секунди.

Ендър замълча за миг, сетне кимна сериозно:

— Не смятам, че Новиня не се е омъжила за Либо поради чувството за вина. Мисля, че не се е омъжила, за да не го допусне до онези скрити файлове.

— Защо? — попита сейфейрото. — Нима се е страхувала той да не разбере, че са се скарали с Пипо?

— Не мисля, че са се карали с Пипо — рече Ендър. — Мисля, че тя и Пипо са открили нещо и това откритие е довело до смъртта на Пипо. Ето защо е засекретила тези файлове. Информацията, която се съдържа в тях, е по някакъв начин фатална.

Сейфейрото поклати глава:

— Не, Говорителю Андрю. Ти не разбираш силата на чувството за вина. Хората не съсипват живота си заради някакви си късчета информация — но го правят заради къде-къде по-малко самообвинение. Нали разбираш, тя се е омъжила за Маркос Рибейра. И това наистина е самобичуване.

Ендър не си направи труда да възрази. Прави бяха за чувството на вина у Новиня: защо иначе ще се остави Маркос Рибейра да я бие, без изобщо да се оплаче? Вината си съществуваше. Но друга бе причината тя да се омъжи за Марсау. Той е бил безплоден и се е срамувал от това; за да скрие липсата на мъжественост от хората, би понесъл брак, обречен на постоянно прелюбодеяние. Новиня е била готова да страда, но не и да живее без тялото на Либо и без децата на Либо. Не, причината да не се омъжи за Либо е да го държи далеч от тайните във файловете си, защото онова, което се съдържа в тях, би накарало прасенцата да го убият.

И каква ирония! Каква ирония на съдбата е, че и бездруго са го убили.

* * *

След като се върна в къщурката си, Ендър седна пред терминала и започна да вика Джейн — отново и отново. Тя не му проговори по целия път до дома, макар че веднага, щом включи интерфейса, той й се извини най-сърдечно. Не отговори и по терминала.

Чак сега той осъзна, че бижуто е означавало за нея далеч повече, отколкото за самия него. Той просто си спестяваше дразнещата го намеса, досущ като непокорно дете. Ала за нея бижуто бе постоянен контакт с единственото човешко същество, което я познаваше. И преди бяха прекъсвали връзката, при това много пъти — по време на междузвезден полет, по време на сън; ала сега за първи път той я бе изключил. Беше все едно единственият човек, който я познава, да откаже да признае съществуването й.