Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 108

— Опитахме се да пресъздадем онова, което навярно се е случило през онази нощ. Потърсихме компютърните дневници, онези, които автоматично записват работните бележки, водят архив за всичко, което даден човек е регистрирал. И всичко, което се отнасяше до нея, бе запечатано. Не само файловете, върху които е работела. Не можахме да се доберем дори до дневника за времето на включването й към компютъра. Не можахме да разберем даже какви са файловете, които крие от нас. Просто нямахме допуск. Не успя и кметицата, с полагащите й се права за по-висок допуск.

Арадората кимна:

— За първи път някой успява да запечата така публични файлове — работни файлове, част от общия труд на колонията.

— Това бе нарушение от нейна страна. Разбира се, кметицата би могла да използва правата си за авариен допуск, но що за извънредно положение имахме? Би трябвало да се организира публичен процес, а нямахме никакви юридически основания. Само — тревога за нея, а законът не толерира хора, които се месят, пък било то за нечие добро. Някой ден може би ще видим какво има в тези файлове, какво се е случило между Новиня и Пипо, преди той да умре. Тя не би могла да ги изтрие, защото са обществено достояние.

Ендър не се сети, че Джейн не слуша, че я бе изключил. Предположи, че щом бе чула за това, веднага се е захванала да преодолява всички защити, приложени от Новиня, и вече разкриваше какво има във файловете й.

— А и бракът й с Маркос — рече арадората. — Всички знаеха, че е лудост. Либо искаше да се ожени за нея и не го криеше. Ала тя му отказа.

— Сякаш искаше да каже: „Не заслужавам да се омъжа за мъжа, който би могъл да ме направи щастлива. Ще се омъжа за злобен и брутален мъж, който ще ми наложи наказанието, което заслужавам.“ — Сейфейрото въздъхна. — Стремежът й към самобичуване ги раздели завинаги. — Той погали жена си по ръката.

Ендър очакваше Джейн да направи самодоволна забележка от сорта: шестте деца са доказателство, че Либо и Новиня не са останали съвсем разделени. След като не я чу, той най-накрая се сети, че бе изключил интерфейса. Ала сега, след като сейфейрото и арадората го гледаха, не можеше и да го включи отново.

Тъй както знаеше, че Либо и Новиня са били любовници с години, той знаеше, че сейфейрото и арадората грешат. О, да, Новиня сигурно се е чувствала виновна — това обяснява защо е понасяла Маркос, защо се е отчуждила от другите хора. Но не заради това не се бе омъжила за Либо; независимо колко виновна се е чувствала, сигурно все пак е смятала, че заслужава насладите в леглото на Либо.

Тя е отхвърлила брака с Либо, а не самия Либо. А изборът й никак не е бил лек в толкова малка колония, особено пък в католическа колония. И така, какво е онова, което пречи на брака, но не и на прелюбодеянието? Какво е избягвала тя?