Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 106

— Боя се, че това пътуване ми струва повече от всяко друго. Напуснах сестра си, която пътуваше с мен от дълги години. Тя се омъжи в Рейкявик. Това стана само преди около седмица, но откривам, че ми липсва повече, отколкото очаквах. Вие двамата…

— Да не искаш да ни кажеш, че ти също си целомъдрен? — попита сейфейрото.

— А сега си и вдовец — прошепна арадората. На Ендър изобщо не му се видя неестествено да определят загубата на Валънтайн с такива думи. Джейн прошепна в ухото му:

— Ако това е част от някакъв твой стратегически план, Ендър, признавам си, че е прекалено дълбок за мен.

Ала, разбира се, не беше част от никакъв план. На Ендър му се стори заплашително да усеща как губи самообладание по такъв начин. Предишната нощ, в дома на Рибейрови, той бе господар на положението; а сега чувстваше как се предава пред тези женени монаси — при това с такова увлечение, каквото бяха показали Куара или Грего.

— Мисля — рече сейфейрото, — че си дошъл тук да потърсиш повече отговори, отколкото са въпросите ти.

— Сигурно си много самотен — рече арадората. — Сестра ти е намерила завета на семейното пристанище. Ти също ли го търсиш?

— Не мисля — рече Ендър. — Боя се, че прекалих с гостоприемството ви. Не се предполага неръкоположените монаси да изслушват изповеди.

Арадората се засмя гръмко:

— О, всеки католик би могъл да изслуша изповедта на един неверник.

Сейфейрото обаче не се засмя:

— Говорителю Андрю, ти явно ни се довери повече, отколкото бе възнамерявал, но мога да те уверя, че ние заслужаваме това доверие. А и междувременно, приятелю мой, стигнах до убеждението, че и аз мога да ти се доверя. Епископът се бои от теб, трябва да призная, че и аз имах своите съмнения, но вече не. Ще ти помогна, ако мога, защото вярвам, че ти съзнателно не би навредил на нашето малко селце.

— Аха — прошепна Джейн, — сега разбирам. Много хитра маневра от твоя страна, Ендър. Никога не съм те смятала за толкова добър актьор.

Подигравката й накара Ендър да се почувства циничен и долнопробен и той направи нещо, което досега не бе правил. Посегна към бижуто, намери малкото копченце на изключвателя и с нокът го свали надолу. Бижуто замлъкна. Джейн вече не можеше да шепне в ухото му, не можеше повече да слуша и да вижда от неговата гледна точка.

— Хайде да излезем навън — рече Ендър. Те прекрасно разбраха какво бе сторил току-що, функциите на подобен имплантант бяха добре известни; прецениха жеста като доказателство за желанието да проведат личен и искрен разговор, на който се съгласиха с готовност. Ендър възнамеряваше да изключи бижуто само временно, като отговор на нечувствителността на Джейн; смяташе да включи интерфейса подир няколко минути. Ала като видя как видимо се успокоиха арадората и сейфейрото, щом изключи бижуто, беше вече невъзможно да го включи пак, поне не веднага.

По време на разговора с арадората и сейфейрото на нощния хълм той забрави, че Джейн не слуша. Разказаха му за самотата на Новиня в детството й, за това, как я видели да жива благодарение на бащинските грижи на Пипо, за приятелството й с Либо.