Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 151

Когато влязоха в главната къща, Жосеран остана поразен от богатата й мебелировка. Видя кръст, направен от сандалово дърво и ахат; сандъци от камфорово дърво с инкрустирани перли, вази от ковано злато и безценен синьо-бял порцелан; килими от дебел брокат, украшения от нефрит и сребро. Мар Салах живееше във великолепие, което не би засрамило никой християнски епископ, забеляза Жосеран.

Свещеници! Навсякъде по света бяха еднакви.

Спалнята също тънеше във великолепие, украсена с коприна и хермелин. В ъгъла стоеше грамадна бронзова ваза, пълна със сухи ароматни листа. Мар Салах лежеше на леглото зад изрисуван параван. Жосеран се стресна от вида му. Беше смъртно блед и морави петна обкръжаваха очите му. Плътта му беше отпусната. Храчеше кръв, в ъглите на устата му избиваше розова пяна.

Трите му съпруги се бяха събрали около леглото и плачеха.

Жосеран разпозна мириса на смъртта, много пъти вече беше я срещал. Само че риданията на жените му се сториха изнервящи и накара войниците да ги изведат от стаята.

Погледна към Уилям, спомни си как беше прекарал изминалите седмици в молитва пред църквата на Мар Салах, молейки за възмездие от Господ. Потръпна, усети косата на тила му да настръхва.

Мар Салах вдигна глава от възглавницата и размърда кривия си пръст, за да покаже на Жосеран да се приближи. Заговори немощно шепнешком.

— Пита какво си му сторил — обърна се Жосеран към Уилям.

Устните на Уилям бяха свити в тънка презрителна линия.

— Кажи му, че не съм направил нищо. Сполетяло го е Божието възмездие, не моето.

— Мисли, че си го омагьосал.

Уилям отметна назад качулката си и си сложи пурпурната стола, която беше донесъл от двореца. В другата си ръка държеше Библията.

— Кажи му, че ще изслушам изповедта му, ако пожелае. Или ще гори във вечния огън.

Мар Салах поклати глава.

— Казва, че не вярва в изповедта — преведе Жосеран. — Твърди, че в сутрите на Евангелието не е спомената никаква изповед.

— Кажи му, че ще отиде в Ада завинаги, освен ако не се изповяда напълно пред мен.

Мар Салах изглеждаше победен и много уплашен. Жосеран му предаде думите на Уилям.

— Страхува се и казва, че ще го направи. Но трябва да му кажеш как.

— Много добре — заяви Уилям. — Но ще го направя само при условие, че преди да умре, извика всичките си свещеници в тази стая и пред тях признае папата като баща на всички християни по света и се съгласи да предаде водачеството на своята църква във властта на върховния понтифекс на Рим.

Жосеран не вярваше на ушите си.

— Изнудваш умиращ човек, така ли?

— Изнудване ли е да обединим Светата ни църква, както Бог повелява? Предай му думите ми.