Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 150

— Намират за грешно съединяването на мъжете и жените ли? — попита Хубилай, без съмнение с мисълта за многобройния си харем.

— Да, господарю.

Той изсумтя, не беше впечатлен от тази философия.

— Казват, че във варварските земи хората се кланят на този папа.

— Изглежда той е техният хан на хановете и има силата да въздига крале сред тях, макар самият той да не носи меч или лък, ако се вярва на думите им. Струва ми се, той е шаман, който се е издигнал и получил власт дори над най-великите воини.

— Това и нас сполетя веднъж — каза той. Мяо-йен можеше да предположи накъде клонят мислите му. Той не искаше никоя религия да заплашва върховната позиция на императора.

— Имат ли магия?

— Не съм видяла да правят магия, господарю. Научиха ме на молитви, които искат да повтарям, и ми разказаха за този Иисус, когото много скъпят, както правят Мар Салах и неговите следовници.

— На теб харесва ли ти вярата, която имат?

Очите й се насочиха към Фагс-па лама.

— Не мисля, че е толкова велика, колкото тази на тангутите, господарю, не е толкова могъща.

Фагс-па май си отдъхна. Баща й също изглеждаше удовлетворен от отговора й.

— Ами онзи, воинът? За него какво мислиш?

— Струва ми се почтен човек. Но има нещо, което не разбирам, той казва, че е пътувал до друга земя, за да се бие с онези сарацини, както ги нарича, когато за себе си няма да спечели нищо, нито като плячка, нито като жени. Твърди, че го прави, за да заслужи Рая. Но изглежда, че са изплашени да напуснат крепостите от страх пред онези същите сарацини, които искат да победят.

Хубилай изсумтя, нейната преценка съвпадаше с неговата.

— Не ми се вярва от тях да излязат силни съюзници. Дори Мар Салах проповядва срещу тях, а той почита същия Иисус. Митрополитът твърди, че искат да ни подчинят всички на властта на този папа, за когото непрекъснато говорят.

— Знам само, че Жос-ран се отнася любезно към мен и изглежда искрен — бързо каза Мяо-йен, защото чувстваше привързаност към този великан–варварин и не му желаеше никакво зло.

— Ами неговият шаман?

— За него не мога да кажа друго — каза тя, — освен че вони непоносимо.

— Имаш похвалата ми, дъще. Старай се. Ако ти кажат нещо, което мислиш, че е важно да науча, предай ми го лично.

Отпратиха я. Излезе бавно и полека от залата, като пристъпваше ситно с мъничките си крачета.

85

Силно думкане по вратата събуди Уилям. Един от облечените с черни раса свещеници на митрополита се изправи, останал без дъх, в коридора, двама от членовете на императорския кесиг бяха зад него. Свещеникът ломотеше нещо неразбрано на безбожния си език.

Един от стражите отиде и доведе Жосеран от стаята му. Най-накрая тамплиерът се появи, рошав и сънен, като припряно се омотаваше в копринения си халат. Изслуша свещеника и после обясни на Уилям, че човекът е бил изпратен от Мар Салах. Митрополитът на Шанту искал да го види още веднъж.

Умирал.

Войниците тръгнаха напред със запалени факли, а те ги последваха през потъналите в мрак улици на Шанту. Стигнаха до огромна къща близо до двореца. Висока стена с покрив от глазирани керамични плочи по характерната местна архитектура обграждаше къщата. Тежката, обкована с желязо врата под покрива се отвори и те последваха свещеника през застлан с плочи двор, по чиито краища растяха върби, борове и проблясваха езерца със златни шарани. Напред водеше покрита аркада на лакирани стълбове. Някои от слугите стояха на прага в края на галерията и ридаеха.