Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 148

— Сред китайците не е прието жените да се държат така, както го правят татарките.

— Но вие не сте китайка. Вие сте татарка.

Тя поклати глава.

— Не, аз съм китайка, защото така е пожелал баща ми. Моят баща във всяко отношение е възприел нравите и обичаите на китайците. Не сте ли го прозрели и сам?

— Признавам, че невинаги знам какво да мисля за нещата, които виждам.

— Тогава ето какво ще ви кажа: моят брат, Чен-чин, ще бъде следващият император и хаган на татарите. Това не ви ли се струва странно? На неговата възраст моят дядо, Чингис хан вече е яздил начело на свой собствен туман и е покорил половината степ. Чен-чин прекарва дните си затворен с конфуциански придворни в изучаване на китайските обичаи и етикет, чете Книга на одите, Избрани откъси от Кунг Фу-ци и изучава китайската история. Вместо да мирише на кон, той мирише на алое и сандалово дърво от кадилниците. Вместо да завладява земи, той овладява калиграфията.

— Хубилай прави така, за да властва над народа, без съмнение.

— Не. Моят баща постъпва така, защото душата му е пуста. Той иска да е всичко за всеки. Дори иска онези, които е разгромил, да го смятат за милостив.

Смая се да чуе такива безжалостни думи за императора от дъщеря му.

— Ако това е целта, струва ми се, че я е постигнал — промърмори той.

— Само така ви се струва. Китайците ни се усмихват мило, подчиняват ни се, пълнят като придворни дворовете ни и се преструват, че ни обичат. Но тайно ни наричат варвари и се подиграват на баща ми, че не умее да говори езика им. Осмиват ни в театралните си представления. Актьорите им си правят шеги с нас; кукловодите им разиграват с нас пасквили. Присмиват ни се заради огромното ни желание да сме като тях. То ги кара да ни презират още повече. Истината е, че ние сме нашественици и те ни мразят. Би ли могло да е другояче?

Жосеран беше потресен. Синът на Небето не беше всесилен, както го бяха накарали да повярва привидностите. Той беше изправен пред две граждански войни в държавата си и бунт в империята си.

— Но Сартак ми каза, че много от войниците на Хубилай са китайци.

— Той мъдро ги използва. Всичките му новобранци са изпратени на служба в провинции, които са далеч от домовете им, за да се чувстват чужденци, както и техните татарски военачалници. Баща ми запазва собствената си стража, кесиг, и има лично подбрани полкове от собствения си клан, разпръснат из цялата империя, за да премаже всеки бунт. Сринаха стените на всички китайски градове, разриха дори каменната настилка по улиците, за да не пречат на движението на нашите коне, ако се наложи да ги нападнем. Разбирате ли? Не смеят да го мразят открито. Това е — тя осъзна, че се е разприказвала, и сведе поглед. — Говоря прекалено свободно с вас. Вие сте добър шпионин.

Тишината се нарушаваше единствено от шуртенето на водоскока и шумоленето на бамбука.

— Заради политиката живея тук в този красив парк само с птиците и рибите за компания, защото баща ми иска от мен да бъда китайска принцеса. Но не става дума само за политика. Той искрено обича тези китайци, които е победил. Не е ли странно за такъв човек?