Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 147

След известно време дори Уилям почувства нейната неподатливост и вече не се задоволяваше да я наставлява само по основите на католицизма. Търсеше знак, че неговите уроци дават плодове.

— Кажи й — рече на Жосеран един ден, след като й беше разказал историята за възкръсването на Иисус от мъртвите, — че за да бъде драга Богу, трябва да се въздържа от употребата на парфюми и да не слага мазила по лицето си.

Жосеран предаде колкото е възможно по-деликатно молбата.

— Но тя каза, че това е изискване както за една китайска дама, така и за дъщеря на императора — рече той.

— Тя изглежда и мирише като проститутка.

— Искаш ли да й го кажа?

— Разбира се, че не.

— Тогава какво искаш да й кажа?

— Кажи й, че трябва да моли Бога за напътствие. Една жена трябва да е добродетелна във всяко отношение, а мазилата и парфюмите са дяволски инструменти.

— Какво приказва той? — попита Мяо-йен.

— Възхищава се на вашата красота — отвърна Жосеран. — Дори без вашите помади и парфюми, според него вие ще сте най-прекрасната жена в Шанту.

Мяо-йен се усмихна и закима с глава, благодари на Жосеран за милите му думи.

Той се обърна към Уилям.

— Каза, че ще помисли.

Имаше дни, в които след като Уилям беше свършил с урока си, Жосеран оставаше при нея в павилиона. Надяваше се да научи повече за Хубилай и великата му империя. Освен това беше омаян от странното създание, макар не така както го привличаше Хутлун. Просто беше заинтригуван как така Мяо-йен е уловена в клопката на този позлатен дворец, докато Хутлун живееше живота си на воля върху седлото на коня. Не бяха ли и двете дъщери на татарски ханове?

Жосеран чувстваше, че и тя на свой ред се радва на компанията му. Разговаряха с часове над уханен чай, донесен от нейните придворни дами, защото принцесата хранеше безгранично любопитство към Франция.

— Вие хан на Християнство ли сте?

— Да, предполагам, че съм хан. Но не Велик хан като вашия баща Хубилай. Аз съм господар на доста малък брой хора.

— Колко съпруги имате?

— Нямам съпруга.

— Нямате ли? Как е възможно? Един мъж не може да живее без съпруга. Противоестествено е.

— Дадох обещание да живея като монах известно време.

— Как един хан може да е монах? Не разбирам. Един мъж трябва да е само едно нещо или нищо. Как разбирате кой сте всъщност, когато сте толкова много неща?

Един ден седяха и наблюдаваха как една от прислужниците храни златните рибки, когато принцесата посочи от другата страна на водата към елен, който стоеше тихо под върбите в градината на императора.

— Във варварските земи ходехте ли на лов? — попита го тя.

— Разбира се. Ловуваме за храна и за удоволствие.

— Тогава ще се радвате да ловувате в градината на баща ми. Тя е истинско чудо.

Жосеран си спомни за Хутлун и как беше повалила нападащия я вълк с една стрела.

— Вие не ловувате ли?

Тя се разсмя горчиво.

— Понякога копнея да го правя.

— Тогава защо не ловувате?