Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 146

— В кой бог вярват тогава тези конфуцианци? — попита го Жосеран.

— Имат много, дори не ги помня всичките. Богът на огнището, богът на парите. Почитат и своите предци, защото се страхуват от тях. Но богът, когото най-много почитат, са Правилата! За всичко си имат правило. Следват законник, който се нарича Петте добродетели, и твърдят, че това е техният пътеводител към благодатния живот!

— Като нашите Десет Божи заповеди — размишляваше на глас Жосеран.

— За тия Десет Божи заповеди нищо не съм чувал, но ако според тях трябва да казваш едно, а да правиш друго, такива са. Китайците много ги бива в смятането и да въвеждат ред, но им нямам чак толкова доверие, че да застана с гръб към тях. За нас имат една добродетел, правят, каквото им е казано. Каква полза от техните богове и техните Пет добродетели? Тук господарите сме ние, а не те, така че те да ти разказват какво й е хубаво на тяхната вяра.

След боя, който Уилям отнесе от несторианците, лицето му беше насинено и подуто до такава степен, че приличаше на някой от болните просяци, които Жосеран виждаше по улиците. Но това не го обезсърчи, нито отслаби решимостта му. Прекарваше с часове всеки ден пред митрополитската църква в бедната част на града, четеше молитви на висок глас за божествена намеса и привличаше тълпи от любопитни китайци, които идваха да позяпат този странен наглед и вонящ чужденец, коленичил в калта.

Жосеран се опита да го убеди да се откаже, но Уилям беше непоколебим. Твърдеше, че Бог ще стори чудо и ще върне несторианците в истинската Божия църква.

И имаше право, защото скоро след като се сдърпа с Жосеран, получи своето чудо, точно както твърдеше, че ще се случи.

84

Часове наред всеки ден прекарваха с Мяо-йен в покрития й с жълти керемиди павилион. Тя се оказа прилежна ученичка и скоро можеше да рецитира „Отче наш“ и Десетте Божи заповеди наизуст. Уилям я беше научил и че папата е наместник на Бога на земята и че единственият й път към спасението е чрез Светата църква. Уилям беше търпелив учител, но не понасяше въпроси. Безсмъртната й душа била заложена на карта, напомняше й той.

Веднъж й позволи да погледне в требника. Тя посочи една от фигурите и попита кой е това.

— Това е Мария, Божията майка — отговори й Жосеран.

— Мар Салах казва, че Бог не може да бъде човек, затова и никоя жена не може да бъде майка на Бог.

— Мар Салах е еретик — заяви Уилям, когато Жосеран преведе думите й. — Кажи й, че тя не бива да слуша неговите изкривени поучения или пък да поставя под въпрос тайнствата на вярата.

Мяо-йен изглежда прие тази заповед. Тя наклони страницата към светлината, за да може да я разгледа по-отблизо.

— Много прилича на Куан Йън. Сред китайците тя е известна като Богинята на милосърдието.

Уилям се отчая.

— Моля те, кажи й, че не може да сравнява Светата Дева с някой от нейните езически идоли. Това е богохулство.

Мяо-йен прие с кротост укора и никога повече не изрази отношение към неговите уроци, на които се посвещаваше с цялото си сърце. Но въпреки видимото й въодушевление Жосеран чувстваше, че за нея това е просто едно интелектуално упражнение. В сърцето си тя оставаше татарка.