Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 145

Всеки ден се появяваше някакво ново чудо. Храната, приготвяна в двора на Хубилай, нямаше равна с онова, което беше вкусвал, и нищо общо с жестоката оскъдица от мляко и опърлено овче, с което беше привикнал по време на пътуването им през степта. Понякога тамплиерът вкусваше уханна мида, приготвена в оризово вино, супа от лотосови семена, риби, приготвени със сливи, и гъски с кайсии. Имаше ястия като мечешка лапа, печена сова, печени гърди от пантера, лотосови корени, парени бамбукови стръкчета и кучешко печено. Способите за приготвяне на храната бяха по-старателни от всичко, което беше виждал. Използваха само черничево дърво, за да приготвят пилешко, твърдяха, че така месото ставало по-крехко; както само акацията била добра за свинското, само боровото дърво за възвиране на вода за чай.

Жосеран всеки ден се упражняваше да борави с пръчици от слонова кост, с каквито се хранеха останалите, и с времето доби голяма ловкост. След изгладнялото лапане, което отличаваше неговото задоволяване на глада сред татарите от степта, храненето на Жосеран в компанията на Сартак и останалите придворни притежаваше в най-висша форма деликатността на фино везане.

Но онова, което най-много го впечатли, бяха книгите. Библията на Уилям беше рядък и скъпоценен предмет в християнския свят; но в Шанту всички притежаваха поне един алманах и издание на Пао, което се използваше от идолопоклонниците, за да изброяват достойнствата и недостатъците на почти всяко действие в живота си. Те не бяха преписани на ръка, каквито бяха книгите в християнския свят, ами се произвеждаха в голям брой с помощта на дървени платки, които възпроизвеждаха тяхната калиграфия върху хартия.

Сартак го заведе в голяма работилница, за да види как се прави. В едно помещение писар преписваше книгата върху тънък пергамент, в друго пергаментовите листове се залепваха върху дъски от ябълково дърво. След това друг занаятчия повтаряше всяка чертица със специален инструмент и изрязваше знаците релефно.

— После потапят този блок в мастило и го отпечатват върху страница — обясни Сартак. По този начин правеха страницата на всяка книга много бързо и колкото броя от нея искат.

Сартак му показа своето копие от книга, наречена Дао дъдзин.

— Това е книга за магията — каза той. — Може да предсказва войни и времето. Имам и това.

— Ти и в магия ли вярваш?

Той показа на Жосеран амулета, който носеше на врата си.

— Много е скъп. Защитава ме от всяка опасност. Заради него ще живея дълъг и щастлив живот.

— Не вярвам в чародейства — заяви Жосеран.

Сартак се изсмя и потупа кръста, който тамплиерът носеше на шията си.

— Ами това тогава какво е?

Повечето китайци бяха последователи на древен мъдрец на име Кунг Фу-ци. Сартак ги наричаше конфуцианци.

— Това ли е богът, когото виждам навсякъде, онзи с многото тамян и дарове от цветя в краката му?

— Да, това е Кунг Фу-ци, но всъщност не е точно бог. Той е бил просто мъж, който е разбирал боговете и естеството на живота.

— Като нашия Господ Исус.

— Да, така каза и Мар Салах. Само дето каза, че неговият Исус бил по-умен и бил по-добър в магията. Но разбира се, точно това ще каже, нали?