Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 143

Дори в мрака, помисли си той, Бог разпръсква светлината си. Няма ъгълче по света, в което той да не ни намери. Аз ще бъда негов ангел и негов пратеник!

Изведнъж вратата се отвори с трясък и на прага застана Мар Салах. Чернорасите му свещеници се редяха зад него. Той се втурна вътре с изкривено от бяс лице.

— Как смееш да оскверняваш църквата ми!

Уилям запази самообладание. И за да покаже своята святост пред паството си, той падна на колене и зарецитира Символ верую.

Нахвърлиха се отгоре му, ритаха го, удряха го, докато изгнаниците гледаха, виновни и уплашени. Свещениците на Мар Салах го повлякоха обратно навън от църквата и го изхвърлиха в калта, Псалтирът и требникът му се изтъркаляха до него.

Тежката врата се затвори с трясък.

Неколцина стреснати граждани го огледаха, докато го подминаваха на път за пазара. Уилям бавно се изправи на крака, изкривил лице от болката в ребрата. Ако трябва да страдам като Христос, помисли си той, тогава това само ме приближава към чудната ми награда. Нека ме бият и ругаят, никога няма да се разколебая. Сега Бог е с мен и няма да се проваля!

83

Местният обичай повеляваше къпане поне три пъти седмично и Жосеран откри, както се беше случило и в Земите отвъд, че обичаят носи удоволствие както на тялото му, така и на душата му. В отделените му помещения имаше голяма глинена вана с малка пейка, на която да сяда, докато се къпе. За да се затопли, под нея се кладеше огън с помощта на специални черни камъни, които китайците изкопаваха от планините. Веднъж запалени, тези камъни даваха голяма топлина в продължение на часове, преди да се превърнат в пепел.

Сутрин прислужниците му носеха кана и купа с вода, за да си измие лицето и ръцете.

Уилям, ако се съдеше по вонята от него, не се ползваше от нито една от тези възможности.

Жосеран откри, както се беше случило и в Земите отвъд, че е по-удобно човек да се облича по местната мода, когато е възможно. Дадоха му широка роба от златиста коприна с изящно избродиран феникс на гърба. Ръкавите й стигаха почти до върховете на пръстите му. Привързваше се здраво с широк пояс с катарама от рог, който идваше от страна, която наричаха Бенгалия. Обу и чифт копринени сандали с дървени подметки.

Никой, забеляза той, не ходеше бос или гологлав с изключение на будистките монаси. Затова започна да носи тюрбан от черна коприна, според обичая на благородниците. Освен това извика дворцовия бръснар и той избръсна гладко лицето му. За разлика от Земите отвъд, където сарацините смятаха, че е липса на мъжественост да не се носи брада, повечето мъже в Шанту старателно се бръснеха. Татарите и китайците не си пускаха често бради, а те и без това растяха редки.

Само Уилям оставаше непреклонен, миризлив, брадат и намръщен в черното си расо на доминиканец.

Шанту, което означаваше Втора столица на езика на китайците, беше лятната резиденция на Хубилай; основното му седалище, където прекарваше дългите зими, се намираше в древния китайски град Тату, Първата столица, още по на изток. Шанту беше завършен съвсем наскоро, строежите в него се наблюдаваха от самия Хубилай, мястото му беше избрано според принципите на китайското изкуство фън шуй, щастливото съчетание между вятъра и водата.