Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 142

— А вие възнамерявате да привлечете баща ми към своята вяра, така ли?

— Сега какво казва? — попита Уилям.

— Почакай малко — спря го Жосеран, надяваше се да използва тази неочаквана възможност да научи повече за характера на Хубилай. Отново се обърна към Мяо-йен. — Според вас той си играе с нас, така ли?

— Видели сте императорския ни двор. Има тангути, уйгури, мохамедани, китайци и казаци. От всички той взима по нещо, събира мъдростта на света у себе си, както катерица събира всичко, което може за зимата. Няма да купи от вас, а ще ви отмъкне кесията.

Жосеран не беше очаквал подобно кратко и ясно описание на Владетеля на владетелите от неговата собствена дъщеря.

— Монахът вярва, че можем да го убедим, че нашата вяра е единственият и истински път — каза Жосеран.

Тя наклони глава, което беше многозначителен жест.

— Вие така ли мислите?

— Мисля, че не бива да разговарям толкова свободно с вас. Дали да не започваме вече обучението?

Жосеран си напомни да бъде търпелив, както толкова често беше съветвал Уилям. Щеше да има много други дни.

— И какво каза тя? — попита го Уилям.

— Нищо съществено. Но ти благодаря за търпението, братко Уилям. Принцесата вече е готова за урока си.

82

Уилям се събуди посред нощ задъхан, сякаш е бягал от пожар. Претърколи се на една страна и присви колене към гърдите си, смали се, колкото му е възможно. Представи си как се крие от Бог.

Грешката не беше негова. Църквата предупреждаваше за демони, които идвали при мъжете и жените в съня им и ги насилвали, докато били в най-безпомощно състояние. Много пъти се беше борил с този женски демон, но сега той се беше върнал в нов облик, с бадемовидни очи и гъвкаво като върба тяло.

Той скочи от леглото и махна монашеското си расо. Бичува се в мрака с бича, който сам си беше направил тази сутрин от клоните на черешово дърво.

Чу шумоленето на коприната, когато неговият зъл дух плавно отметна роклята си от виненочервен брокат от раменете си. Видя пулса на кръвта на шията й, гърдите й с цвят на слонова кост и с форма на капка. Прокара пръстите си през дългата й лъскавочерна коса.

Не!

Шибаше отново и отново, но не можа да я прогони. Тя коленичи в краката му като покайваща се. Долови мускусния й мирис, представи си как дългите й топли пръсти се промъкват под расото му. Толкова истинска беше за него, че не чувстваше как кръвта тече по разранения му гръб, само топлината й, докато накрая сграбчи собствената си плът с ръката си и даде на своя женски демон семето си.

Уилям благослови виното и го вдигна високо.

— Кръвта Христова — прошепна той и вдигна очи към свода на потъмнелия от тамяна таван. Белите му одежди бяха раздрани и изпоцапани от дългото пътуване от Земите отвъд, но все още бяха одеждите на Светата майка Църквата и той си представи, че сияят като слънчеви лъчи в тази черна езическа земя.

Мигът беше трогателен за тайното му паство от унгарци и грузинци, никой от които не беше посещавал латински ритуал, откакто бяха заловени в плен при преминаването на Субетей през Европа двайсет години по-рано. Уилям беше присвоил църквата на Мар Салах за тази меса, донесъл беше своето евангелие, требника и Псалтира, толкова лекомислено отхвърлени от Хубилай.