Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 141
Колин Фальконер
Жосеран си спомни откровението на Текудай: Ако една жена има девствено було, това е знак, че е прекарала малко време на гърба на коня си. Следователно не я бива за ездач и ще е бреме за съпруга си.
Почуди се какво ли би казал Текудай за тази татарска принцеса.
Настаниха се върху килимите около масата. Жосеран огледа стаята. Решетки от пълзящи растения и пергамент закриваха прозорците, а подът беше застлан с килими от брокат в наситено златно и виненочервено. По стените висяха рисунки, изобразяващи снежни сцени. Тя целяха да внушат прохлада в горещините, така му беше обяснил Сартак. Затова и било дадено такова име на павилиона.
Изписани с калиграфски знаци свитъци висяха по стените, яркочервено мастило върху бяла основа. На ниската масичка, покрита с черен лак, бяха поставени статуя на кон, направен от един-единствен къс нефрит, и ваза от ахат, в която пръскаше аромат разцъфнала сливова клонка. От страната на принцесата стоеше бамбукова клетка с огромен зелен щурец.
В ъгъла три млади китайски момичета в красиви рокли свиреха на малки подобни на арфи инструменти. Музиката им се носеше над езерото.
— Казаха ми, че са ви довели, за да ме научите на вашата вяра — каза Мяо-йен.
— Такова е желанието на баща ви — отговори Жосеран.
— Дали е и ваше желание? — попита го тя.
— Моето желание е всеки да познае единствения истински бог.
Мяо-йен се усмихна. Две прислужници им донесоха чай, който тя нарече „белите облаци“. Той беше сервиран в чаши от фин порцелан в синьо и бяло върху лакиран поднос.
Докато отпиваха горещата течност, тя му зададе безброй въпроси. Любопитството на принцесата не знаеше граници. Също като баща си искаше да научи повече за Християнство — както тя наричаше Франция — и за Земите отвъд, за пътуването им и какво са видели. Слушаше жадно описанията на Жосеран за Покрива на света и Пещерата на хилядата Буда. Уилям непрестанно го тормозеше да превежда, той пренебрегваше молбите му или отговаряше накратко.
Най-накрая търпението на Уилям се изчерпа.
— Достатъчно. Време е да й поговорим за Христос.
Жосеран въздъхна.
— Той иска да започне обучението ви.
— Значи не вие сте моят учител?
Жосеран поклати глава.
— Аз съм само войник и много незначителен господар.
— Нямате поведение на войник. Погледът ви е кротък. А за шаман неговият е неумолим.
— Ще ми се да бях по-внимателен, отколкото съм.
Мяо-йен посочи Уилям.
— Спътникът ви не говори ли като човек?
— Аз ще съм неговият език и неговите уши.
Тя леко и треперливо въздъхна, като полъх на вятър сред листа на дърво.
— Преди да започнем, имам един последен въпрос към вас. Знаете ли каква е причината баща ми да ви изпрати при мен?
— Той иска да научи повече за християнската вяра.
— Вече имаме Светлата вяра тук в Шанту.
— Но това не е истинската форма на нашата религия. Монасите, които я проповядват, са бунтовници. Те не признават върховенството на папата, който е Божи пратеник на земята.