Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 138

— Нашият спасител го е можел, да — каза Жосеран. — Но Уилям е обикновен човек.

Хубилай, господарят на Небето, изглеждаше разочарован от този отговор. Кимна бавно.

— Какво й е хубавото на религията без магия?

Шест месеца по-рано дори не би разбрал този въпрос. Но в този момент Жосеран Сарацини, грешник и рицар, почувства странна симпатия към недоумението на Великия хан.

— Бих искал да разговарям с вашия шаман, но има много държавни дела, които вече заемат времето ни. Но ако ви е угодно, има друг човек, който може би ще се заинтересува от онова, което трябва да кажете.

Жосеран чакаше, докато императорът го изучава с измамно кротките си кафяви очи.

— Ще го уредя.

Когато Жосеран се върна в двореца, пред вратата на Уилям стояха стражи. Според Сартак имали заповед да държат „лудия варварин“ в стаите му, докато бесовете му не утихнат.

Жосеран пое дълбоко въздух и внимателно отвори вратата.

Уилям стоеше до прозореца с побеляло от гняв лице. Дълго време нито един от двамата не проговори.

— Какво означава поведението ти? — попита най-накрая той.

— Ти си причината за него. Застраши живота и на двама ни.

— Аз съм пратеникът на папата! Ти ме съпровождаш като охрана, не си ми господар!

— Не те ли предупредих да си по-съобразителен! Не те ли приканих към повече дипломатичност? Защо не се вслуша в думите ми?

— Знам защо са те изпратили тук. Твоят Велик майстор, Томас Берар, мисли, че е по-могъщ от Светия отец. Ти си тук, за да сключиш таен съюз с татарите, не е ли вярно? Ако папата чуе за твоето коварство, ще оттегли подкрепата си за твоя Орден и ще бъдете унищожени!

— Заплашвай ме, колкото си щеш. Трябва да изпълня дълга си и не мисля да се отказвам. Ако искаш Хубилай да те изслуша, ще ти се наложи да ми се довериш.

— Да ти се доверя? По-скоро бих се доверил на змия!

— Така да е, но ти нося новини. Ханът, ще се зарадваш, като чуеш, иска да разкриеш принципите на христовата вяра пред дъщеря му.

Уилям се строполи на леглото, загубил ума и дума.

— На дъщеря му?

— Да. Така че независимо от онова, какво мислиш за мен и действията ми, бих ти казал, че днес и двамата отбелязахме напредък.

— Слава на Бога — Уилям падна на колене и прошепна кратка благодарствена молитва. Когато отново стана, изглеждаше поутешен. — Много добре, тамплиере. Засега ще се доверя на похватите ти. Не ни е съдено да познаваме Божиите мистерии. Може би една от тях е ти да си Негов инструмент.

— Благодаря ти — с усмивка рече Жосеран и излезе от стаята, кипнал вътрешно.

78

От прозореца си високо в двореца Жосеран погледна към обгърнатите вече от мрак улички на Шанту. От дървен барабан се разнесе единствена скръбна нота, следвана от кънтящото ехо на гонга, когато стражата на моста отмери часа от нощта.

Изминах път, по-далечен, отколкото сто търговци могат да пропътуват за цял живот, стигнах по-далеч, отколкото съм мечтал или съм желал. И никога не съм се чувствал толкова самотен.

Замисли се за Хутлун. Надявал се беше, че лудостта вече ще е преминала. Но мисълта, че тя може би лежи мъртва или ранена в пустинята, непрестанно го измъчваше. Трябва да вярвам, че е оцеляла, помисли си той. Иначе как ще намеря покой? Да можех само да разбера със сигурност какво е станало.