Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 137

Жосеран се вгледа в златистите очи на императора и се почуди какво ли още знае. Дали татарите не са подложили на обсада и някои от другите замъци в Земите отвъд? Дали вече са успели да разгромят напълно сарацините и сега обсаждат Акра? Ако Хубилай знаеше отговорите на тези въпроси, очевидно беше, че възнамерява да ги запази за себе си.

— Откъде си, Варварино?

— Аз съм франк, велики господарю. Идвам от място, наречено Троа.

— А там имате ли хубави пасища? Отглеждате ли много коне?

— Земите са много различни от тези тук.

— Казват, че конете, които сте довели, били големи и тромави и дори не са преживели пътуването до Покрива на света.

— Моят кон ми служи вярно по време на много походи.

— Но е умрял при пътуването.

— Нямах с какво да го храня.

— Конете ви не могат ли сами да си намират храна?

— Не, велики господарю. Не е в природата им. Не са привикнали на планините и пустините.

И така разговорът им продължи в този дух. Въпросите на Хубилай нямаха край: франкските крале дали живеят в дворци като този? Какво е наказанието за кражба на кон? Какво е наказанието за това да сложиш нож в огъня — действие, за което Жосеран научи, че е ужасно сред татарите. Искаше да знае всичко, което може да научи за християнския свят, но не изглеждаше склонен да позволи Жосеран на свой ред да задава въпроси.

Най-накрая Хубилай започна да пита за вярата.

— Мар Салах е един от Светлата религия. Почита онзи, когото нарича Отца. А и този Свети дух, също. Вие имате ли тези богове?

— Има само един Бог. Христос е негов син на земята.

— Само един бог ли? На мен ми се струва, че въпреки цялата ви шумотевица не отдавате подобаващо място на религията.

— Напротив. Ние воюваме за нашата религия. Затова предприемаме въоръжено поклонничество в Земите отвъд. Там на място, което наричаме Светите земи, се е родил Синът Божи. Мъже от всички краища на християнския свят идват да го защитят.

Императорът дълго го изучава.

— И заради това търсите съюз с нас срещу сарацините. За да можете да притежавате това място?

— Именно.

Жосеран зачака, чувстваше как сърцето му бие лудо в гърдите.

Най-накрая бяха стигнали до въпроса, заради който бяха пътували шест месеца.

Изражението на Хубилай беше непроницаемо.

— Ще обмисля предложението ви — каза той накрая. — Може би ще останете тук, в Шанту и ще се радвате на гостоприемството на двора ми, докато обсъждам този договор с моите министри. Междувременно съм любопитен към вашата религия и какви са разликите с Иисус, който вече имаме тук. Бих искал също да разбера повече за този папа, за когото говорите.

— Моят спътник, който е свещеник, и е пратен от самия папа, с най-голямо удоволствие ще ви даде по-нататъшни подробности.

— Той умее ли да прави магии?

— Магии ли? — озадачен погледна към него Жосеран.

— Да, шаманът, който те придружаваше. Умее ли да прави магии?

— Страхувам се, че не, господарю.

— Мар Салах твърди, че този Исус можел да възкресява мъртвите и превръщал водата във вино. Могат ли този папа и неговите свещеници да правят същото?