Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 136

— Бихме искали да доведем до знанието ви словото на нашата християнска вяра, която носи надежда и радост за хората навсякъде по света.

— Вече имаме Светлата религия в царството си.

— Но това не е истинската форма на религията ни.

Императорът кротко се усмихна.

— Мар Салах, който е митрополит на Шанту, каза, че вие не сте истински християни и че не трябва да ви слушам.

Жосеран прие думите му напълно безстрастно. Уилям нетърпеливо очакваше превода му. Жосеран му преведе казаното дума по дума.

Лицето на монаха стана тъмномораво.

— Този дивак ще се вслуша в думите на един еретик вместо в тези на самия папа ли?

— Най-добре за нас ще е да се държим достойно пред това предизвикателство — напомни му Жосеран.

Но Уилям вече беше извадил пергамента от расото си. Счупи металния печат. Сигурно това беше папската була.

По всичко личеше, че възнамерява да го прочете въпреки усилията на Жосеран да го спре. Той ще се противопостави на императора и ще ни отнеме възможността да ни изслушат честно, помисли си Жосеран. Действията му може да ни струват дори живота. Боже, прости ми, но нямам никакво намерение да превеждам булата. Уилям е прекалено упорит, а папата не е тук. Ако трябва да се върнем в Земите отвъд с чест, тогава ще се доверя на собствената си преценка.

— … така че да можете да признаете Исус Христос като Син Божи и да почитате името Му, като изповядвате Неговата религия…

Уилям стоеше прав и с пълен глас четеше писмото на папата на латински, което нито императорът, нито някой от придворните можеше да разбере. Лудост! Ако продължаваше в този дух, императорът щеше да добави нова чаша със сребърен обков в сбирката си. Гневът на императора.

— … че спирате да преследвате християни и че след многото, и то тежки оскърбления, чрез подходящо покаяние ще уталожите гнева Божи, който без съмнение силно сте разпалили с подобна провокация…

— Какво казва той? — поиска да научи Хубилай.

— Опасявам се, велики господарю, че пътуването неимоверно го е изморило. Може би ще е възможно да продължим разговора сами и ще позволите на спътника ми да получи почивката, от която така отчаяно се нуждае.

С едно кимване на императора двама мъже от кесиг, императорската стража, излязоха напред и грабнаха за ръцете Уилям. Той се развика тревожно. Без да обръщат внимание на съпротивата му, войниците го извлякоха от шатрата. Жосеран чуваше виковете му, докато го водеха по алеята с върбите.

77

— Кажи ми, Варварино, кой е твоят хан?

— Моят крал се казва Луи.

— Той ли те изпрати тук?

— Не, господарю. В Земите отвъд служех на Великия майстор на рицарите от Храма, които поставят услугите си в краката на папата, който е глава на християнската църква.

Хубилай се замисли над думите му. Вероятно подобна организация му се струваше фантастична и объркваща.

— Къде са тези Земи отвъд, за които говориш?

— Намират се далеч на запад от тук, господарю. Столицата им е място, което наричат Акра, близо до Алепо, което принц Хулегу обсажда.

— Обсадата приключи. Още преди много месеци научих, че Хулегу сега е господар на Алепо и на друг град на име Дамаск.