Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 132

— Великият хан желае отново да те приеме този следобед — съобщи му Сартак, докато вървяха по терасата.

— Надявам се този път да не заспи по време на разговора.

Сартак се ухили.

— И аз се надявам. Може би трябва да му разкажеш нещо, което да привлече любопитството му.

Очаквах всяка наша дума да е приел с интерес, помисли си Жосеран. Не ми беше хрумвало, че на пратеник, който е пътувал шест месеца за прием, ще се наложи и да забавлява.

— Я ми кажи, Сартак. Каква е вярата ти?

Той сви рамене.

— Мохамеданин съм.

— Не разбирам. Как е възможно? Като вървя из този град, навсякъде виждам мохамедани. Имат собствен пазар, собствена болница и джамия. Ханът, чиито отряди ме съпровождаха до Каракорум, беше мохамеданин. А сега ти ми казваш, че също си от тяхната вяра. Въпреки това по време на пътуването ни видях с очите си как воюваш с тях и разрушаваш градовете и селата им.

— Войната няма нищо общо с боговете. Има много богове, но ако някой не иска да коленичи пред Великия хан, трябва да бъде накаран да го стори.

— Тогава всички хора, които сте завоювали, са роби?

Сартак изглеждаше искрено смаян.

— Роби ли? Хората ни плащат налози, но е право на всеки владетел да събира данъци от поданиците си. Но ние, татарите, сме воини, не чиновници. Затова взимаме най-мъдрите и най-добрите отвсякъде, за да ни помагат да управляваме. Така имаме конфуцианци писари, тибетски свещеници, несторианци, уйгури, от цялата империя. Те не са роби. Всъщност някои от тях са много богати.

— Тогава не воювате с мохамеданите, защото са мохамедани?

— Естествено, че не е това причината. Те са много добри в сметките. Разбират от търговия с коприна — Сартак го тупна по рамото и се разсмя. — Странен човек си ти, Варварино. Кълна се, никога няма да те разбера!

Жосеран започна да прозира безполезността в плана на Уилям, както и на своя собствен. На тръгване от Акра той и неговите другари латини вярваха, че присъствието на християни сред татарите означава, че тяхната кауза ще се радва на специално отношение от страна на хана им. Вече му беше ясно, че сред татарите никоя вяра не беше зачитана повече от другите. Жестокостта на Хулегу към сарацините в Алепо и Багдад не беше типична, само тактическа.

Но как би могъл да го обясни на Уилям?

Съкровищницата се намираше в един от огромните палати от другата страна на необятния двор. Представляваше просторно помещение, тъмно заради черешовото дърво, от едната страна гледаше към градините. Самият Ахмад беше облечен в бяла роба мохамеданин с посивяла брада. Той седеше кръстом на пищен килим в бургундско и яркосиньо, заобиколен от своите приближени. Върху дървени оси бяха нанизани свитъци, а сметало и купчини хартия в черничев цвят лежаха на килимите около него.

Без церемонии подадоха на Жосеран няколко листа от черничевата хартия. Те, обясни Ахмад, били в замяна на сребърната кадилница и кръста на Уилям, които веднага трябвало да бъдат предадени. Вече били собственост на императора.