Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 152

Бяха определили Че за тази задача в неизвестен за него процес на подбор. Може би го бяха избрали на случаен принцип. Може би беше показал някаква дарба за тази работа. На тринайсетгодишна възраст в продължение на няколко луни го бяха подложили на интензивен режим на мисловна манипулация. Бяха го дрогирали, за да притъпят съзнанието му, моделираха младия му ум, ограничаваха важните му спомени и вместо тях насаждаха и подсилваха други.

Разбира се, тези разкрития бяха разтърсили Че из основи. Преди да е успял да се съвземе и дори да е сигурен отново в собствената си самоличност, имперските регулатори го разпитваха в продължение на цяла луна, като използваха наркотици на истината и хипноза, за да изкопчат от него и най-малките подробности. Доволни, че са изтръгнали всичко от него, те наредиха върховете на кутретата му да бъдат отсечени като част от посвещаването му на Ман, нещо, за което той рядко беше мислил преди. Дадоха му да разбере, че ще са много доволни, ако той продължи да убива, макар и не като рьошун, а като един от тях.

Не му оставиха друг избор.

— Вода? — попита майка му и прекоси стаята с чаша в ръка.

Че прие. Изпи я на един дъх и известно време просто стоеше и се наслаждаваше на подсладения й вкус в устата си.

Околният свят обаче неизменно напомняше за себе си във всеки миг на спокойствие.

Трябва да разбера защо са ме изпратили тук днес. Милостива Ерес! Погледни тази празноглава кучка. Толкова е предана, че си мисли, че те просто си играят игри с нас.

За момент му се прииска да сграбчи майка си, да разтърси слабото й тяло в ръцете си и да я зашлеви през лицето — отново и отново — докато тя не се събуди от всичко това, от живота, който двамата живееха.

Вместо това Че прочисти гърлото си.

— Как си? — попита той.

— Мм? О, добре съм, благодаря.

Сега тя седеше пред огледалото, разресваше дългите си разкошни руси къдрици със ситен гребен, издялан от кост, който можеше да си позволи като чувстваща. Тя спря и погледна отражението му в огледалото.

— Наистина съм добре! Сезонът беше хубав с това празненство и всичко останало. — Стигна до едно упорито сплъстено място и опъна русата си коса, след което леко дръпна с гребена, за да мине през него. — Всъщност съм много добре. Чувствам се чудесно, сякаш отново съм младо момиче. Желана съм от един Върховен жрец на Сашийн. Аз! Можеш ли да повярваш?

— Да, мисля, че мярнах задника му преди малко.

— На Райний ли? О, не, скъпи, как можа да си го помислиш! Не, този е един от редовните ми. Фарандо е от съвсем различен сой. Уви, малко е грозен, но притежава сила, власт, положение, обсипва ме с подаръци и прекарваме прекрасни нощи извън града. Не бих могла да искам нещо повече. А ти? — попита тя. — Ти как си?