Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 151

— Разбира се, че не. Беше ми наредено да се докажа и след това да се върна в храма възможно най-бързо.

— Значи се упражняваш. Чудя се какво ли ги е прихванало, да те изпратят срещу собствената ти майка.

Външно Че беше спокоен както винаги. Вътре в него обаче се надигаше тиха ярост.

— Не знам — призна той. — Обикновено си на горния етаж, не е ли така?

— А — каза тя, сякаш внезапно е осъзнала истината. — Да. Преместиха ме тази сутрин.

Майка му пристъпи по-близо. Можеше да помирише аромата на мускус, останал върху кожата й. Тя се усмихна почти съблазняващо — изглежда, това беше единственият начин, по който можеше да се усмихва.

— Питам се — започна да разсъждава тя — какво ли би направил, ако ти бяха наредили да ме удушиш?

Че се намръщи. Пъхна гаротата в гънките на робата си, неспособен да я погледне в очите.

— И аз се питам дали щеше толкова да се наслаждаваш на правенето на любов, ако знаеше, че единственият ти син виси точно пред прозореца ти.

При тези думи тя се извърна настрани и придърпа тънката си роба по-плътно върху себе си.

— Не ме дразни — скастри го тя и в стойката на гърба й се появи скованост.

Отиде до масата и сипа вода в кристална чаша от една прозрачна кана. По повърхността й плуваха резени портокалова кора.

Майка му — макар че все още му беше трудно да произнесе тази дума — беше красива за годините си. Той пресметна, че е на четирийсет и една въпреки напразните й опити да излъже, че това не е така. А и тя по никакъв начин не беше жената, която той помнеше като своя майка от юношеските си години, когато живееше в богатото предградие на Ку’ос, без да го е грижа за останалия свят.

Всъщност майката от спомените му никога не беше съществувала. Нито пък беше живяла по този начин.

Онова, което Че внезапно беше открил в манастира в утрото на двайсет и първия си рожден ден, беше следното: всеки спомен, който имаше за времето отпреди изгнанието си на Чийм — от живота в заможно семейство до смъртоносните неприятности, в които внезапно се беше забъркал — всичко това е било фалшиво. Фалшиви спомени, които бяха вкарани в главата му, за да може младият Че да ги приеме за истински.

Когато в онази сутрин се беше събудил в манастира, той бе осъзнал това доста ясно. По някакъв начин на ума му бе наредено да си спомни това точно в деня на двайсет и първия си рожден ден. Като надигащ се прилив истинските му спомени заляха основите на живота му и ги отнесоха като безполезни боклуци. Че разбра, че изобщо не е син на заможно търговско семейство. Беше обикновено копеле с неизвестен баща, а майка му, истинската му майка, беше предана чувстваща в един от многобройните любовни култове на манианския орден. В него Че беше обучаван да стане жрец воин.

Спомените го бяха залели. Беше задъхан и не можеше да се изправи, а единственото, за което можеше да мисли, беше да напусне Чийм и да се върне в Ку’ос.

Едва когато се върна в Ку’ос, той откри какво са му сторили. Бяха използвали Че за целите на империята. Изглежда, че се страхуваха от рьошуните. Още преди години бяха счели, че е благоразумно да изпратят един от послушниците си да се обучава за убиец, с надеждата да съберат сведения за тях, не само за обичаите и методите им, но и което беше по-важно — за местонахождението им, в случай че на империята някога й се наложи да води война с ордена.