Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 149

И така стана, че Че прекара остатъка от юношеството си, учейки се как да убива, с каквото му попадне подръка. Седмиците преминаваха в месеци с изненадваща скорост, а месеците се превърнаха в години. С времето семейството му съвсем престана да му липсва.

Че винаги беше притежавал способността да учи лесно. Напредъкът му като обучаващ се убиец беше бърз. Създаде си приятели. Внимаваше да не си създава врагове. Въпреки това обаче беше младеж, който не се чувстваше добре в собствената си кожа.

През нощта в леглото си в помещението, където живееха учениците на ордена, Че сънуваше нещо различно.

Сънуваше, че е живял съвсем друг живот. В сънищата майка му и баща му не бяха истинските му родители, а домът му — неговият истински дом. Тези видения насън бяха толкова реални, толкова изпълнени с факти и най-незначителни подробности, че когато се събудеше сутрин, имаше чувството, че е някой непознат, и се опитваше да проумее кое от всичко това е истинско и кое — просто измама. Понякога Че тайно подозираше, че губи разсъдъка си.

Докато годините се нижеха, той правеше всичко възможно да запази спокойствие. Таеше в себе си сънищата за друг живот.

Накрая се превърна в мъж. Превърна се в рьошун.

Денят изглеждаше като всеки друг ден, като се изключи това, че беше навечерието на двайсет и първия му рожден ден, което не значеше много за Че. Учителят му Шебек както винаги беше объркал дните и си мислеше, че рожденият ден на Че е днес. Шебек се засуети, приготви торта с мед и орехи и сипа вино за двамата. На Че сърце не му даде да поправи грешката на учителя си. Когато се прибра в стаята си, изпитваше нарастващо усещане за неясно безпокойство.

В онази нощ за пръв път от идването си в манастира Че не сънува нищо. Спа на пресекулки, без постоянно да се върти и да мърмори в мрака, и когато се събуди в утрото на истинския си рожден ден, установи, че вече не е себе си.

Внезапно сякаш се беше отворил прозорец към гледка, която винаги е била там, но той никога не го беше признавал. Под процеждащата се през цепнатините на капаците на прозорците светлина на ранното утро в усамотението на малката си, спретната килия Че изведнъж разбра истината за своя живот и се разтърси от горчив смях, примесен със сълзи на облекчение и отчаяние за всичко онова, което е загубил.

Не се сбогува с учителя си. Потисна желанието си да потърси Шебек и да му каже сбогом, макар и по недоловим за него начин — може би като просто му се усмихне. Страхуваше се, че мъжът ще се досети за намеренията му. Че излезе през вратите на манастира, когато останалите от ордена бавно се събуждаха, за да започнат новия ден. Остави всичко, което притежаваше, с изключение на пътната си чанта, напълнена със суха храна.

Не се спусна по долината, а вместо това я пресече. Над една виеща се странична долчинка, прорязана от пенлив поток, се издигаше масивна планина със сиви склонове, която наричаха Стареца. Под светлината на зората Че започна да изкачва стръмните шистови скали на Стареца. Знаеше къде е скрит най-близкият пост на рьошуните, който наблюдаваше долината. Той се погрижи пътят му да мине зад поста. Когато достигна върха на планината, той погледна назад към манастира на Сато и в сърцето му се появи смут.