Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 148

Например детството му.

Че беше извадил късмет при зачеването си. Беше роден в много заможно семейство — търговския клан Долчи-Фета, който притежаваше половината северна част от пристанището. На тринайсет години живееше доста щастливо в богато предградие на източен Ку’ос. Беше като всяко друго момче на тази възраст — лесно се разсмиваше, беше дързък, а понякога и направо буен. Но животът се беше променил, когато по своя вина се бе забъркал в неприятности — най-лошия вид неприятности, включващи дъщерята на семейство, което враждува с неговото. По-просто казано — Че беше направил дете на момичето.

Един душен следобед, когато надвисналите гръмотевични облаци изпълваха града с горещина, Че наблюдаваше дуел с ножове между баща си й бащата на момичето, което беше обичайният начин за разрешаване на спорове на честта в Ку’ос. И двамата мъже бяха ранени, но оцеляха. Без смърт не можеше да има уреждане на спора. Няколко дни по-късно, сякаш за да докаже това, някой стреля с оръдие по външната стена на спалнята на Че. За щастие, по онова време той не беше в стаята.

Изстрелът беше произведен от артилерийско оръдие, разположено на покрива на съседна къща, която по онова време беше празна, тъй като семейството беше заминало за лятото да нагледа лозята си в Екзанс. В началото бащата на Че беше бесен от случилото се. После, когато прахът бавно се слегна в стаите и залите на огромната къща, той стана тих и неспокоен. Може би беше имало причина да е така. Навярно е знаел какво означава това.

Дори сред военните черният барут беше една от най-редките стоки. Това обаче не беше възпряло враговете им. Нито пък го беше сторило Клеймото, което Че носеше на врата си от десетгодишна възраст — всички знаеха, че е под защита от заплахата за отмъщение.

Ясно беше, че враговете им няма да се спрат пред нищо, за да уредят спора.

Че беше единственият син в семейството. Някой ден щеше да поеме търговията. Беше му казано, че трябва да си тръгне. Баща му успя да измисли само един начин, с който да гарантира безопасността му.

На следващия ден Че беше отведен в закрита карета при местния агент на ордена на рьошуните. Щом като влезе в сградата, вратите бяха заключени, прозорците — затворени, а лампите — намалени, и баща му предложи на агента малко състояние в злато, опитвайки се да убеди жената да изпрати Че да се обучава за рьошун. В началото тя отказа. Бащата на Че взе да крещи и да заплашва, накрая притисна ръце една към друга и започна да я моли. Твърдеше, че не знае къде другаде синът му би могъл да намери по-добро убежище от ордена на рьошуните — място, което беше толкова тайно, колкото самите Небесни острови.

Че замина седмица по-късно, след като се укрива в избата на агента, преживявайки само на хляб, сирене и вода. Взе го един рьошун — мъж на средна възраст с остри скули и суровите виолетови очи на човек, роден във Високия Паш. Мъжът изръмжа нещо. Че осъзна, че това е името му, Шебек. След това рьошунът почти не проговори повече. Без да има възможност да се сбогува със семейството си, Че беше качен нелегално на кораб, който вдигна платна в момента, в който те се качиха на борда. След малко повече от седмица стигнаха на Чийм. От там следваше странно и плашещо пътуване в планинската вътрешност на острова.