Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 147

Че все още стоеше на стълбището, привел глава под нивото на пода. Почеса си ръката, докато бързо премисляше какви възможности има.

Един прозорец хвърляше бледа светлина в помещението. Той привлече вниманието на Че, който го отвори навътре и подаде глава в дъжда. Погледна нагоре.

Видя точно онова, каквото очакваше — почти отвесна бетонна повърхност, осеяна с издатини, разположени твърде нарядко, за да бъдат използвани за катерене. Още четири етажа нагоре нямаше прозорци.

Че действаше бързо. Той си сложи ръкавици от много тънка кожа и свали едно глинено гърне от колана с оборудване, който носеше под робата си. Гърнето беше запушено с дебела восъчна запушалка и имаше ремък за рамо, закрепен към телта, омотана няколко пъти около гърлото му. Издърпа восъчната запушалка, смачка я и я пъхна във вътрешен джоб. Ноздрите му се изпълниха с воня на животинска мас и водорасли. Той провери дали бялото кремообразно съдържание на гърнето не се е втвърдило. Удовлетворен, промуши глава през ремъка, така че да застане върху рамото му, след което разгъна робата, която беше взел от пазача. Като използваше нож, който бе извадил от ботуша си, той се захвана да реже плата на ивици. Само веднъж хвърли поглед назад, за да провери обстановката, но дори тогава не прекъсна работата си.

Напъха лентите от плаща в друг джоб, скочи върху перваза на прозореца и се завъртя така, че да е с гръб към дъжда навън. Пазеше равновесие като въжеиграч. Въпреки това празнотата зад него сякаш го дърпаше.

Извади ивица плат и я уви на топче. Топна го в гърнето, после закрепи просмуканото топче отвън до рамката на прозореца, където то залепна върху бетона.

Направи същото и със следващите ленти, като залепи общо шест навити на топчета парцали по повърхността, до която достигаше. Когато залепи последното, първото беше вече изсъхнало и се бе втвърдило достатъчно, че да стъпи на него.

Че свали ботушите си. Завърза връзките им една за друга и ги преметна през врата си. Колебливо протегна крак навън и изпробва опората с голото си стъпало. Тя го удържа.

— Майко на света, моля те, запази глупака — промърмори той и стъпи навън с цялата си тежест.

Не погледна надолу. На лицето му се изписа ожесточено изражение и той започна да се изкачва.

Въпреки относителната си младост Че беше натрупал голям опит в работата си. Притежаваше естествена дарба за нея, което беше напълно изненадващо за него, като се има предвид фактът, че никога не е имал възможност за избор. Като цяло Че беше получил право на много малко избори в живота си.

Разсъждаваше върху това, докато се насилваше да се изкачва по почти отвесната стена на кулата сред смразяващия дъжд на няколкостотин стъпки над земята. Ръцете му трепереха, а водата пареше в очите му. Живот без избори.