Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 146

Освобождаването на множеството резета на вратата беше съпроводено с поредица от щракания. Жрецът издърпа ръцете си. В голямата врата се отвори една по-малка, тънка и ниска врата, която принуждаваше човека, преминаващ през нея, да се наведе и обърне настрани. Че можеше да влезе, без да се навежда, защото беше нисък.

Всяко препятствие е благословия — мрачно си каза той и дори тук, в сърцето на Свещената империя на Ман, не му се стори странно, че се сеща за тази стара поговорка на рьошуните.

В този ранен час Храмът на усещанията беше притихнал. Както винаги приземният му етаж бе потънал в полумрак, тъй като беше без прозорци и го осветяваха само няколко газови лампи, които пращяха покрай заоблените стени. Двамата дежурни жреци воини наблюдаваха иззад маските си Че, който разтърси обръснатата си глава като куче, за да се изтръска от водата, след което стори същото и с робата си.

— Вали — обясни той, сякаш се извиняваше.

Стражите се зачудиха дали не е някой идиот, един от онези жреци, които понякога се промъкват през цедката на екзаминаторите благодарение на произхода или парите си.

По-високият се изправи застрашително над него, сякаш е поредната кула, която го наблюдава.

— Тук служим само на висшата каста — рече пазачът. — По каква работа си дошъл?

— Опасявам се, че най-вече по тази — намръщи се Че.

Те имаха време само колкото да го погледнат с разширени очи, когато двете ками пронизаха гърлата им.

Двамата жреци воини бяха разтърсени от конвулсии. Че издърпа остриетата и веднага отстъпи встрани, за да избегне струите кръв, тъй като знаеше точно къде и кога ще се появят. Бързо заобиколи разпростиращата се локва кръв, оглеждайки се за свидетели, и се върна навреме, за да види как двамата стражи се строполяват — единият падна настрани върху каменния под, а другият назад по гръб.

Че не почувства нищо.

Бързо извлече труповете далече от погледа, зад статуята на изтъкната личност на империята — генерал Мокаби, която беше забелязал, когато спря за кратко да огледа нишата. Локвите кръв без съмнение щяха да издадат убийствата, но в този полумрак това щеше да стане само ако някой по случайност мине покрай тях.

Времето щеше да му стигне за работата, която имаше да върши.

Той приклекна в сенките и използва нож, за да свали робата на единия от мъжете. Пъхна я под мишницата си.

Северното стълбище представляваше поредица стълби около централна колона. Че небрежно се изкачи седем етажа, като се преструваше на човек, който има право да е на това място. Никой не направи опит да оспори това.

Той спря на седмия етаж, където стълбите свършваха в разкошна просторна стая от розов мрамор с фонтан в средата, заобиколен от растения в саксии. Въздухът беше натежал от опияняващото ухание на наркотици за удоволствие. Трима плешиви и леко закръглени евнуси седяха на ръба на фонтана, облечени в широки роби. Бяха въоръжени с кортици, пръскаха се с вода един друг и се кикотеха на двамата жреци, които седяха от отсрещния край на фонтана с напълно противоположни изражения на лицата — единият изглеждаше нетърпелив, а другият отегчен. Зад тях, през сводестия вход от мозайка с цвят на кожа и развети червени копринени завеси, се разнасяше мъжки и женски смях, примесен с музика на флейти и барабани, които биеха като постоянен пулс.