Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 145

В източния край на площада тълпата започна да оредява. Поклонниците се смесваха с обикновените жители на града — хора, облечени в мушами или наметала от пера с качулки, дошли тук от любопитство или водени от собствената си вяра, или пък просто за да припечелят някоя монета, като обслужват нуждите на поклонниците и на жреците. На площада бяха разположени обичайните колички за стоки с провиснали тенти. Изпод чергилата им техните собственици продаваха хартиени чаши с горещ чий, купички с храна, вързопи мушами. Най-бедните от тях стояха под дъжда и продаваха сувенири на всяко свободно място, което намереха — евтини калаени фигурки на Сашийн, Мокаби, Нихилис. Докато наблюдаваха движенията на поклонниците, в очите им не се четеше сърдечност и те от време на време поглеждаха скришом облечените в обикновени дрехи регулатори, които стояха по двойки в края на тълпата и наблюдаваха всички.

Двойка стражи върху зелове спряха, за да му направят път. Не запънатите им арбалети лежаха в скутовете им. Че не им благодари и излезе от площада по източната улица „Дубуси“. Зави наляво и след това надясно по по-малки странични улици. Звукът зад гърба му постепенно заглъхваше. Беше нащрек за всеки признак, че го следят.

Докато приближи до една от по-малките островърхи кули в квартала, бялата му роба беше станала сива от дъжда. Платът беше прилепнал към ръцете и краката му и очертаваше твърдите, жилави мускули, които играеха под кожата. Лицето все още го сърбеше ужасно и той спря преди моста на кулата. Свали качулката си, вдигна поглед към тъмните облаци, стисна силно клепачите си и изви врата си на едната и на другата страна, сякаш искаше да остави дъжда да облее лицето му. Изплю лютивата вода от устата си и избърса очи.

На фона на просветляващото небе той забеляза крила на прилепи, които кръжаха и бавно се спускаха надолу. Бяха по-големи от онези, които беше свикнал да вижда над града и които бяха използвани за наблюдение и като куриери, летящи от един храм до друг. Помисли си, че това сигурно са новите бойни птици, разработвани от империята през последните години, които бяха достатъчно устойчиви, за да участват във военните действия. Той разбра, че предположението му е правилно, когато те завиха и се понесоха към Площада на свободата. Целта на това прелитане беше да смаят поклонниците с безкрайните нови постижения на Ман.

Че стъпи върху моста и закрачи бавно.

Когато стигна до входа, младият жрец спря до една яка метална врата. На височината на главата имаше решетка. Беше твърде тъмно, за да види очите, които знаеше, че са там и го наблюдават, но на нивото на корема му се плъзна един капак, което показа, че присъствието му е било забелязано. Че се почеса по врата, преди да пъхне и двете си ръце в тъмното пространство отвъд.