Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 142

Захвана се за работа.

Ръцете му се движеха бързо за възрастта му. Той започна, като хвърли снопа тръстики върху рогозката и веднага раздели с ръка купчината на две. Събра дясната купчина. Със светкавични движения се захвана да прехвърля тръстиката от едната си ръка в другата, като спираше всеки път, когато в дясната му ръка останеха четири пръчки или по-малко. Когато това станеше, той поставяше тръстиките — или тръстиката — между два от пръстите си и подхващаше всичко отначало, изключвайки отделените пръчки.

Когато между всичките му пръсти имаше тръстики, той ги преброи. Изглежда, бройката им означаваше нещо. Той отбеляза една черта на плочата и хвърли тръстиките, за да започне отначало.

Процесът беше дълъг. От време на време Виждащият надраскваше с тебешир върху плочата още някоя линия, прекъсната или непрекъсната. Постепенно те се превърнаха в поредица. Нико загуби представа за времето. Очите му започнаха да се притварят, когато Виждащият най-сетне стигна до края — върху плочата бяха надраскани общо шест линии.

Виждащият присви очи към резултатите, като си мърмореше нещо под нос.

— Кен-йома но-шидъо — каза на Аш.

Рьошунът кимна сериозно.

Виждащият продължи да бъбри несвързано и да описва онова, което предвиждаше. Когато направи пауза, за да погледне плочата, Нико прошепна на Аш да му преведе какво е казал.

Прекъсването раздразни Аш. Когато обаче видя уморените очи на Нико, гневът му се смекчи достатъчно, за да му даде обяснение.

— Попитах го как ще мине това отмъщение. Той ми каза гръмотевица и ужас, а също и че някакво ужасяващо събитие ще доведе до велик план за действие. Сега пази тишина, защото той ще стигне до най-важната част.

— След ужаса ще имате два пътя пред себе си — внезапно обяви Виждащият на съвършен търговски и погледна Нико, преди очите му да се насочат отново към Аш. — Единият път ще доведе до провал в изпълнението на задачата, макар че вие няма да сте виновен за това и няма да можете да сторите кой знае какво… Ако тръгнете по другия път, накрая ще спечелите, но ще носите голяма вина и няма да можете да направите нищо повече.

Аш се замисли върху предсказанието. Прокашля се.

— Това ли е всичко? — попита той.

Виждащият му се усмихна любезно.

След това те се поклониха и тръгнаха към вратата. Когато Нико се обърна, Виждащият извика след него:

— Момче!

Викът му накара Нико да се върне. Старецът премляска и присви очи към него.

— Ти не поиска от мен да направя предсказание. Тази нощ имаш това право.

— Не знам какво да те питам.

Старият чуждоземен наклони глава.

— Не ти се иска да ги последваш в това безумно начинание.

Нико погледна назад, за да види дали Аш слуша, но мъжът вече беше излязъл навън и той не можеше да го види. Погледна към Виждащия, устата му се отвори, но от нея не излязоха думи.