Читать «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя» онлайн - страница 25

Ескил ставаше нетърпелив, когато разказваше за сделките си. Той беше свикнал слушателите бързо да се отегчават и да искат да сменят темата. Но този път, когато продължи да се хвали по-дълго от обикновено, без да бъде прекъснат, той се зарадва и учуди, че брат му изглеждаше толкова заинтересован, все едно разбираше всичко за търговията. Той стана почти подозрителен към вниманието на Арн и затова му зададе няколко въпроса, за да разбере дали Арн действително следеше мисълта му или просто си седеше и си мислеше за нещо друго, като в същото време умело се правеше, че го слуша.

Арн обаче си спомни как веднъж, точно когато яздели към съвета на всички готи, който завърши така неблагополучно за воините от страна на Сверкерите, но така успешно за Фолкунгите, бяха обсъждали именно идеята, че сушената риба от Лофотен в Норвегия би трябвало да се пренася в големи количества. Ето че идеята била осъществена.

Арн смяташе, че това е една чудесна новина. Също така намираше за много умно да получават заплащането за сушената риба в чисто сребро, а не в нещо, което има стойност само за суетните. И все пак той се запита доколко добра сделка може да бъде това да доставят желязо в Любек, а на връщане да пренасят стомана вместо да произвеждат стоманата от това желязо, с което вече разполагаха?

Ескил много се радваше на неочакваното разбиране, проявено от брат му, което той изобщо не беше показал, когато отпътува за Светите земи, макар и двамата да се бяха научили на ум и разум от майка им Сигрид. Междувременно бирата на Ескил свърши и той отново стана, отиде до бойницата и извика заповедта си, докато зад гърба му Арн преля повече от половината от своята бира на по-жадния си брат.

Този път двете нови халби се появиха светкавично, защото една прислужница беше останала да чака долу при портата на кулата.

Докато пиеха от новата бира, полупълната халба на Ескил беше отнесена без той да забележи, при което Арн се почувства по младежки доволен, че не беше разкрит, и двамата загубиха нишката на това, което трябваше да бъде доразказано. Всеки виждаше положението на другия и се опитваше да заговори пръв.

— Баща ни и Ерика Йоаршдотер… — започна Ескил.

— Наясно си, че възнамерявам да се оженя за Сесилия! — каза Арн в същото време.

— Не ти решаваш! — отсече Ескил, но веднага съжали и махна с ръка, сякаш искаше да прогони собствените си думи.

— Защо не? — попита тихо Арн.

Ескил въздъхна. Нямаше как да избегне въпроса на брат си, колкото и да му се искаше да отложи както него, така и много други неща за следващия ден.

— Сега, когато се завърна у дома, Бог да благослови завръщането ти, за което не можем да изразим радостта си, картите на масата се промениха изцяло — отговори бързо и леко приглушено Ескил, като че говореше за сделки със сушена риба. — Съветът на родовете решава, но доколкото познавам нашия Биргер Бруса, той ще каже, че трябва да делиш семейното ложе с Ингрид Улве. Тя е дъщеря на Суне Сик и следователно Карл Сверкершон й е дядо по бащина линия, т.е.‍ крал Карл.