Читать «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя» онлайн - страница 23

— А сега вече би трябвало да е дошло време, по дяволите, за първата бира от толкова дълго между двама братя, облечени със сини цветове! — изрева силно Ескил, но веднага съжали, щом видя как Арн потръпна при тези неблагочестиви думи. За да навакса забавянето, Ескил стана и отиде до една бойница с лице към двора и извика нещо, което Арн не можа да чуе, но предположи, че се отнася за бирата.

— Нека се върнем на следващия ми въпрос. Прости егоизма ми при положение, че може да има други важни неща както за страната ни, така и за Арнес, но въпреки всичко ето следващия ми въпрос — каза Арн. — Когато заминах на поклонение, Сесилия Алготсдотер очакваше дете от мен…

Сякаш Арн не смееше да довърши въпроса си. Ескил, който знаеше, че така или иначе имаше да му съобщава добри новини, се забави с отговора си под предлог, че гърлото му е съвсем пресъхнало, за да говори за това, преди да си е получил бирата. Той се изправи нетърпеливо, отиде още веднъж до бойницата и извика нещото, което Арн сега със сигурност разбра, че се отнася за бира. Нямаше нужда да го прави. В долния край на витите стълби вече се чуваше шум от забързани боси крака. Не след дълго пред двамата братя вече стояха две големи дървени халби, покрити с пяна, а слугинята, която ги беше донесла, изчезна като дух.

Братята вдигнаха наздравица. Ескил пи много по-дълго време и по-мъжки от Арн, което не изненада никой от тях.

— Сега ще ти кажа как стоят нещата — каза Ескил и се приближи към масата, вдигна коляното си и постави халвата на него. — О, да, ставаше въпрос за сина ти, да…

— Синът ми! — прекъсна го Арн.

— Да. Твоят син. Казва се Магнус. Израсна при брата на дядо си Биргер Бруса. Не е взел твоята фамилия, нито пък фамилията Биргерсон. Нарича се Магнус Монешьолд и на щита на герба му до нашия лъв има луна. Признат е за член на рода от съвета, с което става истински Фолкунг. Той знае, че е твой син, и започна да се упражнява, за да стане най-изкусният стрелец с лък в цяла Източна Готаланд, когато чул, че ти си нещо изключително. Какво още искаш да знаеш за него?

— Откъде може да знае за стрелбата ми с лък, знае ли също и коя е майка му? — запита Арн колкото разтревожен, толкова и развълнуван.

— За теб, скъпи братко, се пеят песни и се разказват саги. Част от тях идват от съвета на всички готи, онзи път, когато победи в двубоя с как му беше името?

— Емунд Улвбане.

— Да, точно така. А и монасите са разказвали това-онова като случая, в който си повел двадесет хиляди рицари тамплиери към блестяща победа при Планината на прасетата, където стотици хиляди неверници са паднали под мечовете ви, да не говорим за…

— Планината на прасетата! В Светите земи?

Изведнъж Арн избухна в смях и не можа да се спре. Повтаряше си думите "Планината на прасетата" и се заливаше от смях, вдигна халбата си към Ескил и се опита да пие по мъжки, но в следващия момент се задави. Когато избърса устата си, се замисли и лицето му засия.

— Монжисар— каза той. — Това сражение се състоя при Монжисар и ние бяхме четиристотин души срещу пет хиляди сарацини.