Читать «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя» онлайн - страница 22

— Не забравяй, че съм бил там!

— Разбира се, така е. Когато Кнут уби Карл Сверкершон, това е нещо, което човек не бива да забравя, но често го прави. При всички случаи в момента кралица Бланка е на път към Нес и съм убеден, че и Сесилия е с нея. Те двете са неразделни въпреки всички пречки. Не, успокой се сега и не ме зяпай така!

— Спокоен съм! Напълно спокоен.

— О, да, виждам. Слушай сега по-нататък. След два дни ще отида на съвета в Нес, за да се срещна с краля, ярла и една дузина епископи. Наистина мисля, че всички в Нес ще се радват, ако дойдеш с мен.

Арн беше паднал на колене и сключил ръцете си за молитва и Ескил реши, че няма защо да го прекъсва, макар и да се чувстваше неловко при тези постоянни коленичения. Вместо това той се изправи замислено, все едно оценяваше някаква идея, кимна сам на себе си и тихо се измъкна към стълбището, което водеше надолу към оръжейната зала. Можеше да донесе това, което си беше намислил, и по-късно, но вече беше решил.

Когато се върна обратно, пухтейки по стълбите, без това да пречи на Арн, той отново седна, за да изчака, докато не реши, че реденето на молитви е продължило повече от достатъчно, и се покашля.

Арн мигновено се изправи с блеснали от щастие очи, което на Ескил се стори повече от допустимо детинско. Освен това той смяташе, че това ухилено изражение на лицето на Арн не се връзва с образа на мъж, облечен в скъпа ризница от главата до петите и подсилени със стомана обувки със златни шпори.

— Погледни! — каза Ескил и подаде на Арн една туника. — Щом се налага да носиш дрехи на воин, тогава при всички случаи тези са цветовете, които би трябвало да почиташ отсега нататък.

Арн разгъна туниката без да казва нищо и разгледа изправения над три бързея лъв, символ на рода на Фолкунгите, след което кимна одобрително сякаш на себе си и с рязко движение облече дрехата. Ескил стана от мястото си със синя мантия в ръце и заобиколи масата. Той погледна за миг Арн сериозно в очите. После сложи фолкунгската мантия на раменете му.

— Още веднъж добре дошъл. Не само в Арнес, но и при нашите цветове — каза той.

Когато Ескил поиска да прегърне в знак на потвърждение брат си, чието мястото в рода и право на наследство беше възобновил така лесно, Арн отново коленичи за молитва. Ескил въздъхна, но забеляза как Арн умело отметна мантията от лявата си страна така, че мечът да не се омотае в нея. Все едно, че във всеки момент беше готов да се изправи с изваден меч.

Този път Арн не се забави толкова много в молитвата си и когато се изправи, той беше този, който прегърна Ескил.

— Помня закона за пилигримите и поклонниците, осъзнавам какво стори за мен. Давам ти клетвата си на рицар тамплиер, че винаги ще почитам тези цветове — рече Арн.

— Що се отнася до мен, можеш да ми дадеш клетвата си като член на рода на Фолкунгите, по-скоро като такъв — отвърна Ескил.

— Да, сега вече мога да го направя! — засмя се Арн и разпери с две ръце фолкунгската мантия сякаш имитираше граблива птица, при което и двамата братя се разсмяха.