Читать «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя» онлайн - страница 21

— Все още звучиш като някой датчанин, когато говориш, или може би по-скоро като датски свещеник. Не мисля да преувеличаваме относно служенето, та ти си мой брат — отговори Ескил с шеговито подчертан жест на гостоприемство.

— Най-накрая настъпи мигът, от който се страхувах най-много и за който мислех през целия път към дома — продължи Арн с ненарушима сериозност, сякаш искаше да покаже, че не приема предложението за шеги точно сега. Ескил веднага се съобрази с това.

— Знам, че приятелят ни от детинство Кнут е крал, че братът на баща ни Биргер Бруса е ярл и че от дълги години в кралството цари мир. Така, сега за нещата, които не знам…

— Та ти знаеш най-важното, но как си успял да получиш тази информация по време на дългото си пътуване? — прекъсна го Ескил като че от чисто любопитство.

— Идвам от Варнхем — отвърна твърдо Арн. — Първо мислехме да преплаваме цялото разстояние до мостовете тук отвън, но не успяхме да минем покрай Тролския водопад, защото корабът ни беше прекалено голям…

— Значи ти си бил този, който пристигнал с кораба с кръст на платната!

— Да, това е кораб на тамплиерския орден, който може да превозва голям товар. Със сигурност ще ни бъде от полза. Нека говорим за това по-късно. И така, бяхме принудени да поемем по пътя от Льодьосе и тогава реших, че би било разумно да спрем във Варнхем. Оттам получих сведенията и взех със себе си моя приятел брат Гилберт и конете, които видя в заграждението. Да се върнем на моя въпрос. Жива ли е Сесилия Алготсдотер?

Ескил се втренчи изненадано в по-малкия си брат, който действително изглеждаше, че се измъчва до бога в очакване на отговора, хванал здраво масата с двете си покрити с белези ръце и напрегнал цялото си тяло като преди бой с камшик. Когато Ескил се съвзе от изненадата си след този неочакван въпрос в момент, в който имаше толкова много важни неща, за които да се говори, първо избухна в смях. Но изгарящият поглед на Арн моментално го накара да прикрие устата си с ръка, да се прокашля и бързо да стане сериозен.

— Първото нещо, за което ме питаш, е Сесилия Алготсдотер?

— Имам и други въпроси, които са също толкова важни, но първо този.

— Е, добре тогава — въздъхна Ескил, позабави отговора си и се усмихна по начин, който накара Арн да се върне към спомените си за Биргер Бруса от младостта. — Е, добре тогава… Сесилия Алготсдотер е жива.

— Омъжена ли е, положила ли е обет в манастира?

— Не е омъжена и е иконом в манастира Рисеберя.

— Следователно не е дала обет, грижи се за сметките на манастира. Е, къде се намира Рисеберя?

— На три дни път с кон оттук, но не бива да яздиш натам — подразни се Ескил.

— Защо не? Врагове ли има там?

— Не, със сигурност няма. Но кралица Бланка беше там известно време и сега е на път към Нес, който е кралският замък…