Читать «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя» онлайн - страница 20

Както очакваше, вътре откри Ерика Йоаршдотер, облечена с дълга кожена престилка върху обикновена, кафява ленена рокля, но в пълно бойно снаряжение като командир на конница в битка сред слугините и готвачките. Когато го видя, тя бързо остави настрана голяма тава с печени кореноплоди и за втори път се хвърли на врата му. Този път той се остави в ръцете й без да се срамува, тъй като в готварницата имаше само жени.

— Знаеш ли, скъпи мой, Арн — рече Ерика на своето трудноразбираемо произношение, чиито звуци излизаха колкото през устата, толкова и през носа, и който Арн отдавна не беше чувал — че когато дойде тук навремето, благодарих на светата Дева, че е изпратила един ангел в Арнес. А ето те сега отново тук, в бяла мантия и туника със знака на нашия Отец, като истински Божи ангел воин!

— Какво вижда човек и какво вижда Господ невинаги е едно и също — промърмори смутено Арн. — Ти и аз имаме много да си разказваме и ще го направим, бъди сигурна. Но точно сега ме чака брат ми и само ще те помоля за една малка услуга тази вечер.

Ерика плесна доволно с ръце и каза нещо за каквато и да е вечерна услуга по безсрамен начин, който Арн мислеше, че не е разбрал както трябва, но който накара другите жени да избухнат в зле прикрит кикот по средата на цялата суматоха в кухнята. Арн не обърна внимание на думите й, макар и да беше разбрал само половината от тях, и бързо помоли на по-скромната гощавка навън при палатките да има козе месо, телешко и еленско, но не и свинско, било то от дива свиня, или от по-угоените, питомни видове. Тъй като нареждането му отначало им се стори непонятно, той побърза да добави, че в Светите земи, откъдето идваха гостите му, няма свинско месо и всички те по всяка вероятност с удоволствие биха предпочели козе. Той помоли също освен бира да се погрижат на масата да има и голямо количество прясна вода за пиене.

Изглежда за Ерика Йоаршдотер това искане беше странно. Тя постоя неподвижно, замислена, с бузи, зачервени от топлината в кухнята, и така задъхана от цялото бързане, че гърдите й се вдигаха и спускаха от учестеното дишане. Така или иначе тя обеща, че ще се погрижи всичко да е както Арн пожела и се забърза нататък, за да нареди да бъдат заколени още животни и да повика нови готвачи.

Арн закрачи към кулата, чиято долна порта сега се охраняваше от двама стражи, които стояха като вкаменени, втренчили очи в бялата му мантия и туниката, докато се приближаваше към тях. Но Арн от много години насам се беше научил да приема за даденост такъв поглед на мъже, които виждат един рицар тамплиер да идва към тях.

Той намери нетърпеливия си брат горе в стаята за водене на сметки и без обяснение откопча бялата си мантия, свали туниката си и старателно ги сгъна както повеляваше свещеното правило. Остави ги внимателно на един стол, седна и помоли Ескил с жест също да седне.

— Ти си станал мъж, свикнал да командва — измърмори Ескил хем на шега, хем с раздразнение.

— Да, дълго съм давал заповеди по време на война и сега трябва да свикна с мира — отвърна Арн, прекръсти се и като че отправи кратка молитва за себе си, преди да продължи. — Ти си моят обичен по-голям брат. Аз съм твоят обичен по-малък брат. Нашето приятелство е неразрушимо, и двамата много си липсвахме един на друг. Не съм дошъл у дома, за да заповядвам, дошъл съм, за да служа.