Читать «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя» онлайн - страница 19

Ескил и Арн излязоха през портата и слязоха до палатковия лагер, който се довършваше от всички онези непознати мъже от свитата на Арн. Той обясни, че трябва да поздравят само свободните мъже, без слугите му. Пръв покани да дойде при тях Харалд Ойстенсон и разказа на Ескил, че двамата са другари по оръжие от почти петнадесет години. Щом чу норвежкото име, Ескил смръщи чело, сякаш се опитваше да си спомни нещо. После попита Харалд дали случайно няма роднина в Норвегия със същото име и когато Харалд потвърди и каза, че този човек е негов дядо, а баща му се казва Ойстен Моилас, Ескил кимна замислено. Той побърза да покани Харалд на тържествената вечеря в голямата зала и също така подчерта, че няма да липсва скандинавска бира в голямо количество, нещо, което смяташе, че ще зарадва един приятел, идващ отдалеч. Харалд засия и зареди толкова мили думи, почти благословии, и бързо изостави темата за роднините си.

След това поздравиха стария монах брат Гилберт, чиито коси бяха съвсем побелели, а голото му теме свидетелстваше, че вече нямаше нужда да се занимава с монашеското обръсване на част от главата. Арн разказа накратко, че отец Гийом от Варнхем е освободил брат Гилберт за времето, през което ще работи за Арнес. Ескил се изненада, когато се ръкува с монаха и усети една здрава и силна десница като на ковач.

В свитата на Арн нямаше повече мъже, които говорят норвежки, и скоро на Ескил му стана трудно да разбира непознатите имена, които Арн избърборваше пред кланящите се мъже на език, който в ушите на Ескил звучеше ту като френски, ту като нещо съвсем различно.

Затова пък Арн имаше голямо желание да му покаже двама братя, които бяха с тъмна кожа, но и двамата носеха златен кръст на врата си. Казваха се Марк и Яков Вахтиян, поясни Арн и добави, че те ще бъдат от голяма полза както в строенето като цяло, така и в търговията.

Мисълта за добри търговци ободри Ескил, но иначе той вече беше започнал да се дразни сред тези чужденци, чийто език не можеше да разбира, но подозираше, че може доста добре да разчете израженията на лицата им. Извади си заключението, че те казват неща за огромния му корем, които не са особено почтителни.

Изглежда Арн скоро също забеляза смущението на Ескил, заради което отпрати всички мъже, насъбрали се около тях, и поведе брат си обратно към двора на крепостта. Когато влязоха през портата, Арн изведнъж стана сериозен и помоли в най-скоро време двамата да се срещнат насаме горе, в стаята за водене на сметки в кулата, за да проведат разговор, предназначен само за техните уши. Но преди това той имал да свърши нещо съвсем дребно и обикновено, което би било досадно да се забрави преди празненство. Ескил кимна леко притеснен и се запъти към кулата.

Арн се отправи с широки крачки към голямата готварница, построена от тухли, които още стояха на мястото, където той като млад ги беше нареждал, със задоволство забеляза, че тук-там бяха поправяни и подсилвани и изобщо не се рушаха.