Читать «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя» онлайн - страница 17

По тесните вити стълби надолу Арн срещна Ескил, който се качваше бавно, тъй като стълбището не беше правено за едри мъже с коремче. Налагаше се Ескил да се обърне с недоволно мърморене и да започне да слиза пред Арн, който носеше баща им като вързоп на едното си рамо и изреждаше какво трябва да бъде направено.

Навън на двора Арн хвана баща си на ръце, защото би било недостойно да продължи да го носи като наръч сено, а Ескил заповяда на слугите да занесат маси, пухени дюшеци и столове с изсечени драконови елементи в помещението на по-малката готварница при стената отляво, което се използваше само за големи празненства. Арн изкрещя, че стаята на баща му в кулата трябва да бъде излъскана от горе до долу, и много изненадани погледи проследиха пътя на тримата господари през целия двор.

Столът с драконови елементи веднага се появи в готварницата и Арн настани внимателно баща си на него, клекна пред него, хвана лицето му с двете си ръце, погледна го в очите и му каза, че много добре знае, че говори на човек, който разбира всичко така добре, както и преди. Ескил стоеше мълчаливо зад него без да казва нищо.

Уви, старият господар Магнус изглеждаше толкова развълнуван и дишането му беше толкова тежко, че имаше опасност да получи нов удар. Арн пусна лицето на баща си, изправи се, мина с широки крачки край объркания си по-голям брат и излезе на двора, където заповяда нещо на език, който никой не можа да разбере.

Моментално дойдоха двама мъже от многото чуждоземци в свитата на Арн. И двамата носеха тъмни наметала и парче син плат, омотано около главите им, единият беше млад, другият — стар, а очите им бяха гарваново черни.

— Тези двама мъже — каза Арн колебливо на брат си, а също така и на баща си, — се казват… Авраам и Йосиф. Те са ми приятели от Светите земи. И двамата са опитни лечители.

Той обясни нещо на неразбираем език на мъжете с гарваново черни очи, които кимнаха, че са го разбрали, и внимателно, но без прекалено благоговеене, започнаха да преглеждат господаря Магнус. Погледнаха зениците му, слушаха дишането и ударите на сърцето му, чукнаха дясното му коляно с една малка тояга така, че кракът веднага отскочи, после направиха същото няколко пъти и с левия крак, като причиниха само леко потръпване, от което бяха особено заинтригувани, и накрая се заеха да вдигат и пускат слабата му лява ръка няколко пъти, докато през цялото време си шепнеха нещо един на друг.

Ескил, който стоеше зад Арн, се чувстваше изолиран и объркан от това да гледа как двама странници се отнасят с господаря на Арнес така, сякаш преглеждат най-обикновен слуга. Но Арн му направи знак, че всичко е наред, и шепнешком проведе кратък разговор на чуждия език, след което двамата лечители се измъкнаха навън с дълбоки поклони, отправени към Ескил.

— Авраам и Йосиф имат добри новини — рече Арн, когато с Ескил останаха сами. — Точно сега баща ни е прекалено изморен, но утре ще започнат лечението му. С Божията помощ той отново ще може и да ходи, и да говори.