Читать «Балада» онлайн - страница 76

В този миг за мен пръстите на Ноала бяха целият свят. Исках да ме издърпа под леглото и да изчезнем двамата в мрака, но се овладях:

— Не си смахнат.

— О, пич, нямаш си и идея какъв изрод съм. Искаш ли да чуеш колко съм зле? Леле, няма начин да призная такова нещо на някого. Тази бира е страхотна.

Дъхът на Ноала заливаше лицето ми и бях сигурен, че моят — миришещ на сосове и зелени чушки — обливаше нейното, но дори и да имаше нещо против, тя не го показваше. Устните й се извиваха в невинна и красива полуусмивка, която съм сигурен, че щеше да изтрие от лицето си незабавно, ако си дадеше сметка за нея.

— Какво ще кажеш за това. Всяка нощ чувам музика.

Пръстите ми замръзнаха. Пръстите на Ноала замръзнаха. И двамата стояхме неподвижно, огледални образи един на друг.

— Всяка нощ чувам някаква песен, сякаш я сънувам. Като сън, в който се говори на чужд език, но можеш да го разбереш. Както и да е, тази песен е само списък. Списък с имена. — Пол млъкна и го чух как пие, пие и пие, и пие. — И просто знам, когато чувам имената, че това е списъкът на смъртта. Хора, които ще умрат. Не знам как, но съм сигурен, че е така, защото той винаги казва след това: „… не ни забравяй, възпей смъртта, за да не те запомним ний“.

Започнах да треперя. Досега не си давах сметка, че не треперех, както ставаше обикновено в присъствието на Ноала.

Гласът ми обаче прозвуча нормално.

— Кой е в списъка?

— Аз — каза Пол.

— Ти?

— Аха. И още доста имена на хора, които не познавам. И Съливан. И ти. И — не знаех коя е, преди да ми кажеш, но и тя е вътре. Ди. Диърдри Монахан, нали? Пич, мисля, че наистина всички ще умрем. Скоро. — Още пиене. — Сега вече съгласен ли си, че съм луд?

Ръката на Ноала се беше свила на юмрук в дланта ми.

— Не мисля, че си луд. Трябваше да ми го кажеш по-рано. Вярвам ти.

— Знам, че е така — отвърна Пол.

Потръпнах силно.

— Знам, че е така, защото ти излизаш да тичаш всеки път, когато той пее. Но ако аз ти кажа, че го чувам, и ти ми кажеш, че го чуваш, ще стане истинско, нали?

Ноала отпусна пръстите си и завъртя ръката ми бавно, докато думата, която бях написал на горната страна, заблестя в тъмното към мен: списъкът.

Мамка му, помислих си аз.

— Да — прошепна тя нежно.

— Мислех си, че тези гадости ще спрат, когато дойда тук. — Гласът на Пол звучеше жално.

— Аз също.

* * *

Оставих Пол да клима в леглото във въображаемия си алкохолен ступор и се оттеглих в банята на четвъртия етаж. Знаех, че е глупаво да й се обаждам, защото нямаше начин това да ме успокои, но разкритието на Пол ми изкара акъла. Не знаех къде се намирам. Едно беше да съм въвлечен в някакъв свръхестествен заговор и съвсем друго да чуя, че името на Ди е в списъка на мъртвите, и да си дам сметка, че и тя е затънала до гуша в някаква гадост.

— Ди?

Изтърках небрежно с нокът парченце зелена боя от тухлената стена. Навън нощта беше толкова тъмна, че стъклото на малкия прозорец беше като огледало, в което се отразяваше образът ми — уплашено момче с къса коса, допряло телефон до ухото си.