Читать «Балада» онлайн - страница 73

Засмях се.

— Абсолютно си прав. О, Пол. Пол. Каква е тази гадост! Имаш диск на Кели Кларксън. Кажи ми, че е на сестра ти. Кажи ми, че имаш сестра.

Той ме погледна гузно.

— Ей, има добър глас.

— Божичко, Пол — прегледах и останалите дискове. — Вкусът ти е ужасен. Все едно си бил изоставен сред пустинята. „Уан Репъблик“? „Марун Файв“? Шерил Кроу? Да не си малко момиченце? Не виждам дори едно нещо, което мога да пусна, без да рискувам да ми пораснат гърди и да ми се прииска да нагъна купа шоколадов сладолед.

— Я си ми ги върни — каза той. Взе кутията с дискове от ръката ми и извади един. — Дай ми още една бира, докато пускам това. Мисля, че ще свърши работа.

Затова се случи така, че слушахме „Hit Me Baby One More Time“ на Бритни Спиърс, когато дойде момчето с нашата пица със зелени чушки, допълнително кашкавал, допълнително сос, допълнително калории и всичко каквото си трябваше.

Доставчикът ме погледна изумено, когато чу музиката.

— Приятелят ми има тежък период — обясних на момчето и му подадох бакшиша. — Има нужда от Бритни и допълнително кашкавал, за да го преодолее. Опитвам се да го подкрепям.

Пол вече беше започнал да си тананика, когато отварях кутията; подадох му едно парче и взех и за себе си.

— Това е страхотно, пич — каза той. — Разбирам защо колежаните постоянно го правят.

— Бритни Спиърс или бирата?

— Изпрати сърцето ми… — изпя към мен Пол.

Създадох чудовище.

— Пол — започнах аз. — Мислех си за онази задача с проекта за метафората.

Той изучаваше с интерес кашкавалената нишка, точеща се от парчето пица към устата му. Проговори внимателно, за да не я разкъса.

— Колко е гадна ли?

— Точно така. Затова си мислех, че можем да направим нещо друго. Заедно.

— Пич, проверих в нета. Струват около четирийсет и пет долара.

Повдигнах горния слой кашкавал от моето парче пица и махнах малко от соса.

— За какво говориш?

Пол махна с ръка.

— О. Мислех, че искаш да си купим от готовите проекти по интернет. След като Съливан го спомена, проверих какво е положението. Четирийсет и пет долара и си готов.

Отбелязах си наум да напомня на Съливан, че ние, учениците, сме млади, незрели и впечатлителни.

— Всъщност имах предвид да направим нещо напълно различно за тази задача. Наистина ли ще си купиш тема?

— Нее… — каза тъжно Пол. — Дори и да имах кредитна карта, с която да го направя. Поредното доказателство, че съм пъзльо, нали?

— Смелостта не се доказва с това да купиш нечия чужда тема — уверих го аз. — Когато изтрезнееш, искам да ти прочета нещо. Една пиеса.

— Пиеса за Хамлет. — Той протегна ръка и каза с леко пелтечене: — Пппрочети ми я сега.

Взех тетрадката от леглото си и я метнах към него.

Пол прегледа набързо текста на „Балада“, като си тананикаше заедно с Бритни. След известно време млъкна.

— Джеймс, това е дяволски добро.

— Очаквал ли си друго от мен?

— Съливан! — предупреди ме Ноала. Хвърлих бърз поглед към леглото, а после се втурнах напред тъкмо когато се чу потропване отвън. Отворих и излязох в коридора, като затръшнах вратата зад гърба си.