Читать «Балада» онлайн - страница 72

— В случай, че се притесняваш да пиеш от бутилка.

— Пич, вътре е пълно с всякакви боклуци.

Подадох му една бутилка и се обърнах отново към бюрото; взех един от маркерите, които бях извадил от чашата, и някакъв лист хартия. Започнах да дращя по него, а стаята се изпълни с острата химическа миризма на перманентното мастило.

— Извинявай, че те засегнах, принцесо. До дъно. Пицата ще бъде тук всеки момент.

— Какво правиш?

— Подсигурявам нашето лично пространство. — Показах му импровизираната табела, която бях сътворил. „Пол е неразположен. Моля, не прекъсвайте съня му. Пол“. Бях нарисувал сърчице около името му.

— Ти си задник — каза той, а аз се надигнах и отворих вратата толкова, колкото беше нужно да залепя листа от външната страна с малко тиксо. Зад гърба си чух как бутилката се отваря. — Пич, това мирише отвратително.

— Добре дошъл в света на бирата, приятелю. — Стоварих се върху леглото си. — Както всички пороци, тя носи своите предупреждения, които ние, хората, обикновено пренебрегваме.

Пол потърка студената пара по външната страна на бутилката.

— Какво се е случило с етикета?

Не беше нужно да знае колко време ми трябваше, за да отлепя и изтъркам всички етикети. Както се казва, когато обичаш…

— Продават ги по-евтино, ако са без или с повредени етикети.

— Сериозно? Хубаво е да го знам. — Пол направи гримаса и отпи една глътка. — Как ще разбера, че съм се напил?

— Ще станеш забавен като мен. Или поне по-забавен, отколкото си обикновено. Може да е малко, но пак ще е от помощ.

Пол ме замери с капачката на бутилката.

— Пий, преди да е дошла храната — казах аз. — Бирата действа по-добре на празен стомах.

Гледах го как изпива половината бутилка, след това станах, извадих сидиплейъра си.

— Къде са ти дисковете? Имаме нужда от малко музика за събитието.

Той изгълта на един дъх другата половина — на финала малко се задави — и посочи небрежно с ръка под леглото си. Подадох му втората бутилка, после легнах на пода и погледнах отдолу, подготвен за най-лошото. Човек трябва да внимава с мислите си. Очите на Ноала ми се присмиваха на сантиметри от моите, искрящи в полумрака под леглото на Пол.

— Изненада — каза тя.

Не ме изненада, помислих си аз.

— О, напротив. Мога да чета мислите ти, помниш ли? — Посочи с ръка над себе си. — Забавно е това, което правиш. Бирата истинска ли е?

Вдигнах пръст до устните си и ги присвих — шшш. Ноала се ухили.

— Ти всъщност не си добър човек — изкоментира тя. — Едно от нещата, които харесвам в теб.

Побутна към мен кейса с дискове на Пол и остана излегната на пода, подпряла брадичка на лактите си.

— Доскоро!

Изправих се и погледнах да видя как се справяше Пол. Вече изглеждаше по-отпуснат. Бог да благослови бирата и падането на задръжките.

— И така, да проверим какво имаш тук? — казах аз, но не изчаках отговора му и започнах да преглеждам дисковете. — Пол, всички тези хора са отдавна умрели.

— Бетовен всъщност не е мъртъв. — Пол повдигна бутилката бира към мен. — Това е просто слух. Димна завеса. Избягал е във Вегас и жени хората.