Читать «Балада» онлайн - страница 67

Тя мълчеше.

— Доколко си като мен, Ноала? — В същия миг, в който зададох въпроса, разбрах, че самият аз не бях сигурен какво точно я питам. Но не си върнах думите назад.

Тя мълча толкова дълго, че вече ми се струваше, че няма да ми отговори. Най-накрая дръпна ръката си от лицето ми и каза:

— Прекалено много. Доскоро не мислех изобщо за себе си като за човек, но явно съм грешала. А може би просто умирам. Може би винаги става така. Откъде бих могла да знам? Шестнайсет години не изглеждат толкова много, когато си в края им, а след тях няма нищо.

Облегнах се назад на стола си. Не ми харесваше как се чувствах в този миг, затова казах:

— Спри да се самосъжаляваш.

Гласът й беше сприхав.

— Ще го направя, когато и ти спреш.

Погледнах към ръцете си. Въпреки бледата светлина можех да различа някои от изписаните върху тях думи: смърт, валкирия, да ги последвам.

— Хайде да напишем нещо заедно.

Ноала вдигна лице към мен, изглеждаше леко сърдита.

Продължих:

— Не ме гледай с това изражение тип „какво, по дяволите, искаш да кажеш“? Точно това казвам. Хайде да напишем нещо заедно.

— Искаш да ти помогна да напишеш нещо.

— Не, искам да използваме уменията и таланта и на двама ни и — по необходимост — само моите ръце, за да напишем нещо.

— Какво?

— Не знам още. Някаква музика? Или пиеса?

По изражението на Ноала личеше, че се опитва наистина упорито да не изглежда много зарадвана.

— Ти не харесваш пиеси.

— Ако измислим някаква пиеса с музика, ти можеш да я поставиш на сцена. За часа на Съливан трябва да направим творчески проект, който да има нещо общо с метафората. Не е кино, но какво пък, само това можем да направим преди Хелоуин, нали?

Тя ме гледаше изпитателно — така, както винаги бях искал Ди да ме гледа. В някакъв момент си помислих, че ще ме целуне, защото погледът й беше втренчен в устните ми. Ужасих се, че наистина ще го направи, а точно в този миг аз ще се сетя за Ди и тогава Ноала ще ме убие по мъчителен, болезнено продължителен начин, който ще бъде трудно да се обясни на застрахователите.

Ноала премести погледа си от устните към очите ми.

— Извади си химикалката — каза рязко тя.

Направих го. Нямах никакви листове, но това беше без значение.

— Как ще я наречем?

Без повече колебание Ноала се метна на мястото зад мен, така че да може по-лесно да обвие ръце около раменете ми.

Шестото ми чувство ми казваше, че е студена, но напълно различна емоция избухна в тялото ми, когато тя допря бузата си до моята и устните й лекичко докоснаха кожата ми.

Наместих химикалката в ръката си, задържах я за секунда неподвижно, докато се вслушвах в мълчанието на феята до мен, и после написах: Балада.

Създай текстово съобщение

185/200

До: Джеймс

Провалих всичко, защото съм идиот. Просто искам нещо ужасно силно, но не знам какво е то. Мислех, че може би това си ти. Но ти наистина ме целуна. Не знам какво да правя сега.

От: Ди

Изпращане на съобщението: да/не

Съобщението ви не е изпратено.

Запазване на съобщението: да/не

Съобщението ви ще се пази 30 дни.