Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 99

От друга страна, Корделия бе усвоила до съвършенство прословутия воркосигански усет за подбор на персонал. За разлика от Джоул, който нямаше никакъв опит в това, Корделия, която от четиридесет години играеше ролята на дама от най-висшия ворски ешелон, определено знаеше къде и как да намери най-добрата домашна прислуга. Очевидното решение беше да я помоли за помощ. „Ха, проблемът е решен.“ Човек не стига до адмиралски чин, ако не знае как да делегира отговорности. Ухили се, но усмивката му бързо изчезна.

Естеството на работата му беше друг, по-сложен проблем. Беше се заклел на императора, дължеше му времето си, енергията си, усилията си, а при нужда дори и живота си, всичко това без предизвестие. Как щеше да съвмести това с новия си двайсетгодишен проект, който на свой ред вървеше с гигантски отговорности? От друга страна, всеки родител може да попадне под гумите на наземна кола, нали? Може би излишно включваше военната си кариера в уравнението. Може би ставаше въпрос за общочовешки риск. Което не го правеше по-приемлив.

Започна да се съблича и стигна до неизбежното заключение, че колкото и удобен да е бил апартаментът му досега, в непосредственото му минало, ще е твърде тесен за възможното му бъдеще. Ако решеше да поеме големия риск.

В първата сутрин на следващата седмица Корделия вървеше през градината на двореца към служебния си офис. Беше в прекрасно настроение. С Оливър бяха успели да си откраднат нощувка в Колиба №1 през уикенда и откриха, че селските ѝ наслади не само издържат теста на повторението, а печелят от предварителната подготовка. Излязоха с платноходката през деня, а вечерта си направиха разходка със стъкленото кану, комбинирайки насладата от прекрасния залез с наблюдение на местната езерна фауна — Оливър се бе сдобил с полеви справочник и докато Корделия насочваше бавно кануто из кротките плитчини, той се опитваше да сравни екзотичните създания, които виждаше през прозрачното дъно, с холограмните образи, които показваше програмата. Базата данни, информира я с негодувание той, била абсолютно неадекватна. Тя се съгласи с готовност, като междувременно се чудеше как така острият му, ориентиран към детайлите ум не се е насочил много по-рано към науките. Бараяр ли, със своите болки и нужди, го беше тласкал в друга посока, така както бе тласнал и нея? Може би. Рано на следващата сутрин той излезе сам с кануто, докато тя още спеше блажено — добро решение и за двамата, ако питаха нея.

— Добро утро, Айви! — поздрави бодро секретарката си на влизане в приемната.

Айви вдигна поглед от комтаблото си и се усмихна на свой ред с вдигнати вежди. Айви Аткин също се броеше за старо сергиярско куче, пристигнала бе преди почти двайсет години със своя съпруг, офицер от инженерния корпус на базата. Беше лична секретарка на Корделия от пет години — срамежлива и силно притеснена в началото, Айви бързо бе навлязла в работата, а покрай смъртта на Арал и последвалия труден за Корделия период се бе оказала буквално незаменима. Децата ѝ вече бяха пораснали, но опитът ѝ в отглеждането им като съпруга на военен я бе научил да отхвърля работата своевременно и по най-ефективния начин, преди поредната бойна тревога или спешно назначение на съпруга ѝ да хвърли семейството в хаос. Което я правеше идеалния човек за вицекралския офис. Освен това не си носеше работата вкъщи, което на свой ред означаваше, че не носи домашните си проблеми на работа.