Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 98
Лоис Макмастър Бюджолд
След като не успя да си представи Корделия в апартамента си, внезапно осъзна, че жилището е крайно неподходящо и за малко дете. Още по-малко за три малки деца. Семейните квартири… Явно трябваше да се премести в семейното общежитие на базата. Как щеше да се впише… как щяха да се впишат там те, Джоул и синове? Сигурно имаше и други самотни родители в базата, как ли се справяха? Фьодор Хейнис например и неговата непослушна Фреди, но Фреди беше на петнайсет и в голяма степен самостоятелна. Генералът — е, по онова време не е бил генерал, разбира се, а само офицер със среден чин — не беше отглеждал невръстните си деца сам.
Би ли могъл да приложи модела на Корделия? Помежду им съществуваха значителни разлики. Не знаеше със сигурност с какви лични средства разполага тя. Издръжката на една графска вдовица не беше строго определена, но законът и традициите я ограничаваха в някаква степен — никога не падаше под определен минимум и не надвишаваше определен максимум. Арал със сигурност не се бе скъпил в това отношение. Нещо повече, вероятно беше предвидил възможността Корделия да поиска още деца, ако той си отиде рано от този свят, и бе предвидил допълнителни средства в завещанието си.
Едва ли бе предвидил подобна защита за Джоул обаче — ворските традиции не включваха тези революционни репродуктивни възможности, освен ако човек не се позове на разнообразните определения, които ворските лордове понякога предвиждаха за своите признати незаконородени деца. Само че синовете на Джоул щяха да са законородени дори според бараярското право, поне според последните трудно приети поправки в него. При последната мисъл устните му се разтегнаха в суха усмивка.
Възнаграждението на един бараярски адмирал, макар и не твърде щедро според цивилните и дори според галактическите военни стандарти, обикновено беше достатъчно за издръжката на семейство. Дори бъдещата му пенсия (двойно по-ниска от заплатата) възлизаше на по-голяма сума от тази, с която се бе издържало пролетарското домакинство, в което беше отраснал. А и той неусетно бе успял да спести доста през годините. С други думи, издръжката на бъдещото му пораснало семейство щеше да е просто въпрос на грижливо менажиране. Можеше да се справи. „За каквото плащаш, това получаваш.“ Би могъл да плати за това, ако реши.
Не бащина издръжка липсваше в уравнението, а майчина грижа.
В детството си Джоул бе расъл в дом без прислуга. Но ето че дори Корделия, която също бе отрасла в пролетарско семейство без прислуга на колонията Бета, не планираше да отглежда децата си без чужда помощ, нищо че беше
