Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 97

— А — каза той, съобразил ситуацията. — Преместила си се. — Пък макар и само от другата страна на коридора.

— Да. Големият апартамент… — онзи, който беше споделяла с Арал, а понякога и с двамата, — беше прекалено голям. Взех пример от Дом Воркосиган — там така правят при смяна на поколенията — и го превърнах в апартамент за гости.

— Мисля, че никога не съм бил в тази стая. — „Тоест не я обитават никакви духове.“

— Може и да си бил, но не я помниш, защото направих основен ремонт. По съвет на Алис и Екатерин. — Това обясняваше ведрия стил, върху който Корделия бе оставила своя отпечатък с характерния си безпорядък. И ведростта, и безпорядъкът му харесваха, така че Джоул се предаде без бавене в отворените ѝ обятия.

Когато Риков го придружи до входната врата, минаваше полунощ. Скутерът му беше паркиран от другата страна на алеята — значи затова му беше казала да дойде до двореца, а после щели заедно да отидат до ресторанта с наземната ѝ кола. Планирала беше предварително, браво.

— Корделия помоли да ти кажа, че за тази нощ нямаш повече задължения и можеш да се прибираш.

— Благодаря, сър. — Риков се поколеба. — Планирате ли още много работни срещи с вицекралицата?

„Дай боже“ — едва не отвърна Джоул. Не беше пил много по време на вечерята, но още се чувстваше леко подпийнал.

— Корделия… — Поколеба се на свой ред. — Корделия намекна, че би предпочела нещо по-открито, но според мен дискретността… — „е упорит навик“ — е за предпочитане. — „Засега поне.“

— Самият аз — започна Риков и го погледна право в очите — винаги съм предпочитал дискретността.

Значи бяха нещо като заговорници? „Ще се опитвам да не усложнявам допълнително работата ти“ звучеше тъпо, затова Джоул само кимна с разбиране.

Когато се прибра в апартамента си в базата, Джоул огледа жилището с нови очи. Предишният адмирал на сергиярския флот беше довел семейството си на планетата и се бе настанил в по-голяма квартира, къща извън базата. Дори след последното си повишение Джоул бе останал в същия спартански апартамент в жилищната сграда на несемейните старши офицери, където го бяха настанили при пристигането му на Сергияр. Добре де, апартаментът беше на третия етаж и ъглов, което означаваше повече прозорци; холът, единичната спалня, банята и миниатюрната кухня бяха стандартни и компактни. Място, където да спи, да вземе душ, да си държи дрехите и да закуси на крак. Базата предлагаше почистване по домовете и обществена пералня, което му спестяваше необходимостта да държи ординарец, какъвто се полагаше на ранга му. Гости приемаше в офицерската столова или в карийнбургските ресторанти, а при по-официални случаи — заедно с вицекралицата в двореца. А и четвърт от времето му минаваше на орбиталната станция.

Би ли могъл да доведе Корделия тук за „работна среща“? Арал го бе посещавал от време на време, при възможност, но все пак… Освен това си нямаше Риков, който да брани уединението им. А ако Корделия дойдеше с гвардееца си, къде щяха да го сложат? Арал се бе отърсвал от придружителите си още на вратата с безапелационна и несъзнателна любезност, пращаше ги да следят за въображаеми заплахи или да почетат в лобито на долния етаж, или да убият по свой избор времето си, докато не ги повика. Не беше точно ворска арогантност, но каквото и да беше, пролетарият Джоул така и не му беше хванал цаката. А и… Джоул подозираше, че в неведението си хората биха интерпретирали усамотението му с вицекралицата различно от усамотението му с вицекраля.