Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 96

— Зависи от тона, с който го изричат. — Спомни си как беше скастрил един мърморко, употребил прякора с пренебрежителен нюанс и достатъчно близо, така че Джоул да го чуе.

— Ами… бараярската история познава и по-лоши прякори.

— Мм — изхъмка неангажиращо Джоул. Като говореха за сигурността, самият той беше получил свръхлюбезна бележка от местния началник на ИмпСи, в която полковник Сиско изтъкваше, че адмиралът отдавна е трябвало да изкара опреснителен курс по физическа отбрана, и го призоваваше да не допуска пословичната небрежност, с която се отнася към този проблем вицекралицата, да повлияе на собствената му зряла преценка. Фактът, че Сиско му е изпратил писмена бележка, вместо да му го спомене лично, подсказваше, че или е наясно колко ще се „зарадва“ началникът му на подобно напомняне, или е маниак на тема документация. — Все пак е редно да имаш предвид, че ако те убият, докато те отговарят за безопасността ти, бедните нещастници ще трябва да попълнят куп формуляри, да изслушат присъдата на военния трибунал и после да налапат дулата на собствените си невроразрушители. Групово.

Тя свъси вежди.

— Ако Арал го бяха убили във Ворбар Султана… — Не довърши мисълта си. Нямаше нужда.

— Вероятно. — Вдигна рамене. — Моите чувства едва ли биха били по-малко сложни.

Тя го потупа по ръката, този път в знак на категорично несъгласие.

— Сергияр е много по-безопасен. Поне по отношение на организираните заговори. Колкото до неорганизираните…

— Достатъчно е един ненормалник да реши, че ти си виновна за житейския му провал и че трябва да направи нещо по въпроса. А тук ненормалници не липсват.

— За разлика от всичко останало — кимна с въздишка тя.

— Да. Получи ли отговор от Марк за предприемачи, които биха проявили интерес към построяването на преработвателен завод в Гридград? Срещу безплатен терен?

— Казва, че ще разпространи новината, но щом теренът не вървял с улици, сгради, комунални услуги и работна ръка, едва ли щял да послужи като примамка.

След вечеря потеглиха към двореца с наземната кола на вицекралицата, шофирана от бдителен телохранител. Отърваха се от него чак при двойната входна врата, където гвардеец Риков без много приказки пое задълженията му. Корделия поведе Джоул по стълбите към личния си кабинет — служебният ѝ офис се беше преместил в реновираните казарми в дъното на градината, осигурявайки ѝ кратка и приятна разходка в началото и края на работния ден.

— Ще работя с адмирала, Рик — каза тя на гвардееца. — Степен на спешност, ами, трета, да речем.

„Тоест свързана със спешни медицински екипи“ — спомни си Джоул.

— Да, милейди. Сър. — Риков запази обичайната си безизразност, за което Джоул му беше благодарен. Корделия затвори вратата с широка усмивка.

Докато въображението на Джоул се мяташе между поверително съвещание, за което по някаква причина не е бил уведомен, и грубовати, но иначе интригуващи фантазии, в които бюрото на Корделия влизаше в употреба различна от обичайната, тя му махна към вратата в дъното на кабинета. Тя, оказа се, водеше към голяма баня и оттам — към скромна спалня с изглед към градината.