Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 95

След известно време излязоха от заливчето и поеха напряко през широката част на езерото. Вече наближаваха отсрещния бряг, когато до слуха им стигна бумтежът на тежка машина.

— Май сержант Пени ще си има съседи — подхвърли Корделия, заслонила очите си с ръка.

— На някакви си пет-шест километра — отвърна Джоул. — Нищо чудно да реши, че езерото става пренаселено.

Тя се усмихна.

— Сам си е виновен. Ако не даваше колибите си под наем, гражданите нямаше да научат за това място.

По стандартите на Ворбар Султана Карийнбург не можеше да се похвали с много хубави ресторанти, но в делничен ден двамата успяха да си уредят една не толкова делова вечеря в същия ресторант с хубава тераса, където Корделия неотдавна беше преобърнала живота му със своята гаметена оферта. Хапваха и разговаряха на фона на прекрасен залез, градските светлинки постепенно оживяха в надпревара със звездите отгоре. Засега звездите имаха превес, но едва ли задълго.

Джоул каза нещо остроумно, Корделия се засмя и посегна да докосне ръката му, но после погледът ѝ се премести над рамото му към съседната маса, където дебнеха охранителите ѝ от ИмпСи. Дръпна ръката си и изправи гръб с въздишка.

— Не че камериерите, които ми изпраща началник Алегре, са некадърни или нещо такова. Напротив, всички са възпитани и сериозни момчета и момичета, но понякога просто ми се иска да ги заключа в някоя тъмница. Защо си нямам тъмница? — добави тя, сякаш внезапно поразена от липсата на такова съоръжение. — Можеше да поискам една от архитектите на двореца, когато го строяхме. Каква липса на далновидност.

Джоул се засмя.

— Щеше да върви чудесно с прякора ти.

— Имам си прякор?

— Не знаеш ли? Наричат те Червената кралица.

Тя примигна и гаврътна виното в чашата си.

— Това не беше ли шахматната фигура, която търчи и крещи: „Отсечете им главите!“? Или е някаква биоеволюционна алюзия?

— Кръвожадната кралица е карта за игра, ако не се лъжа. Шахматната царица е известна със спринта си.

— Понякога наистина се чудя какво са яли и пили на Старата Земя. Но иначе — да, наистина трябва да тичам с всички сили, ако искам да остана на същото място. Да се надяваме, че е свързано с косата ми. Като комплимент ли го използват, или обратното?