Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 94

— Според днешните стандарти обхватът му е по-скоро къс, ако не греша — предпазливо каза Воринис.

— Знам, така е. Сетаганданците решиха, че се опитваме да ги ударим корпус в корпус. За времето си „Принц Серж“ беше истински технологичен пробив и ги свари по бели гащи. — Джоул кимна. Още помнеше ясно екзалтираните триумфални викове в тактическата зала под командването на адмирал Воркосиган, възстановен на този пост по силата на обстоятелствата. И последната бойна мисия под негово командване, както се оказа. Той би сметнал това за най-хубавата част от победата.

— Да, но „Серж“ е на повече от двайсет години! — възрази кротко Воринис.

„За мен той беше най-новият кораб.“ По онова време Джоул беше лейтенант, няколко години по-голям от Воринис. „Всички бяхме влюбени в него.“ А сега, макар и за кратко, „Серж“ щеше да премине под негово командване.

Повечето му оръжия и допълнителни системи вероятно бяха демонтирани, запечатани или изключени още на комарския док. Каквито и церемонии да бе имало в чест на пенсионирането му, също бяха проведени там. Малоброен екипаж щеше да докара опоскания кораб до космическото пространство на Сергияр. За адмирала на сергиярския флот нямаше да е останало нищо.

— Хм. И все пак… впиши в графика ми орбитална инспекция на стария звяр. Ей така, между другото, в движение. Така че нито той да се забави излишно по пътя си към гробището, нито аз да изгубя твърде много време.

— Да, сър. — Воринис се оттегли, озадачена, но без повече въпроси.

8.

На тъжната годишнина тази седмица, която Джоул не беше отбелязал в календара си, двамата с Корделия се видяха на обща среща между военните и цивилните инженери във връзка с инфраструктурата на Гридград, или по-скоро с липсата на инфраструктура и чия е вината за това. Срещата се проточи. В коридора след това Корделия докосна ръката му на минаване, без да го поглежда. Той улови пръстите ѝ и ги стисна, тя отвърна със същото, после издърпа дискретно ръката си.

— Ще се справиш ли? Довечера? — прошепна той.

Тя кимна кратко.

— Вечеря в бетанското консулство. Очаквам да ме ухажват политически и аз да ухажвам в отговор, безмилостно. Имиграционни въпроси. Ти?

— Куп теснолъчеви доклади от щаба на Операции. Трябва да ги изчета всичките и да отговоря на някои. С Десплейнс се дърлим за логистиката на скоковата станция.

— Желая ти успех. Мисля да се отбия в репродуктивния център на път за вкъщи, набързо. Просто да…

— … защото.

— Да.

Предвид времето и мястото той можеше само да кимне в отговор и направи точно това. Устните ѝ трепнаха, в знак че разбира. До усмивка не го докараха, но бяха достатъчно красноречиви.

Джоул успя да организира още един излет за инспекция на езерото Серена този уикенд, макар и без нощувка. За жалост вятърът беше твърде силен за стъкленото кану, но пък чудесен за малката платноходка, която прелетя покрай подветрената страна на носа. Там откриха едно тихо заливче и привързаха лодката под надвисналите клони на дърветата. Клоните се свеждаха досами водата и оформяха нещо като жива беседка — и осигуриха дискретно прикритие за заниманията им през следващия час. Новият спрей против радиали се оказа добър, миризмата му не само прогонваше дребните животинки, а и навяваше мисли за живот на открито. Лодката се оказа доста по-неудобна, отколкото във фантазиите на Джоул, и категорично по-неудобна от старото легло в колибата на Пени, но с цената на решително, макар и на моменти комично сътрудничество двамата преодоляха всички пречки. Дори ожуленият лакът не успя да съсипе дрямката му след това, докато Корделия, влязла в ролята на възглавница, кротуваше, понесла се по вълните на своите си мисли.