Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 92

Той кимна отривисто.

Корделия се замисли над друг въпрос. Осезаемото притеснение на Риков само професионално ли беше, или имаше и личен характер?

— Знаеш, че смятам след година да се оттегля от вицекралския пост, нали? Сега, когато и шестте ембриона се оказаха жизнеспособни. — Гвардеец Риков беше в течение на плановете ѝ още откакто Корделия бе взела хладилната чанта на Бараяр. Е, не му беше споменавала за участието на Оливър в проекта, не го бе сметнала за необходимо. Бъдещето щеше да покаже дали тази страна на въпроса ще засегне по някакъв начин задълженията на васалния ѝ гвардеец.

Който кимна за пореден път.

— Тогава ще трябва да направиш избор дали да се пенсионираш тук, на Сергияр, или да ме придружиш в новия ми дом. Макар че новото ми домакинство ще е значително по-малко и скучно от настоящия цирк. — „Да се надяваме.“ — Винаги ще има място за теб в дома ми, ако решиш. — Както и за Ма Рик, макар че съпругата на гвардееца се бе посветила на учителска кариера в едно начално училище тук, в Карийнбург. Е, начални училища имаше навсякъде, добави мислено Корделия. Веднага можеше да назове десетина училища в провинцията, които биха убили за квалифициран персонал и постоянно я затрупваха с молби в този смисъл.

Рик трепна, видимо засегнат задето тя таи съмнения, че той таи съмнения.

— Никога не съм се притеснявал за това, милейди.

— Ами, добре.

С това разговорът им приключи, без да е решил почти нищо, и Риков се оттегли. Корделия отхапа от сандвича си и се наежи отново срещу комтаблото, свъсила вежди в опит да си спомни какво беше правила преди да се появи Риков. Ако приключеше с работата си — да бе, сякаш това беше възможно… работата ѝ никога не свършваше, само биваше зарязвана или прехвърляна другиму, — би могла да си открадне един почивен ден преди следващия уикенд. При спомена за Оливър в стъкленото кану, залепил лице за дъното и зяпнал с момчешки ентусиазъм новооткрития подводен Сергияр, устните ѝ се извиха по своя воля. „О, този смел нов свят и неговите смели нови хора!…“

— Благодаря ти, лейтенант Воринис — каза Джоул, настани се зад бюрото и прие първото си кафеено приношение за сутринта. — Как прекара уикенда?

— Ами, не знам какво да мисля, сър. — Кая набръчка нос. — Вслушах се в съвета ви, но май не мина както очаквах.

— Съветът ми? — Какъв ли пък съвет ѝ беше дал?…

— Да изляза на чист въздух.

— А, да. — „Е, при мен даде страхотен резултат…“

— Поканих лорд гем Сорен на стрелбището. Той прие с ентусиазъм, макар да твърдеше, че не бил голям експерт. Обаче доста бързо му хвана цаката — призна тя.

— Стрелбището! — Джоул вдигна вежди. — Не бих се сетил за това.

— В Академията бях отличничка по стрелба с малокалибрено оръжие — обясни Кая. — А и мама все ми повтаряше да не побеждавам момчетата в игри и такива неща, защото нямало да ме канят по срещи. Та затова го заведох на стрелбището и го размазах. Него, както и още двама, които заварихме там. Само дето той пак ме покани да излезем, намерил бил някакво място край Карийнбург, където давали коне под наем.