Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 90

Официално — а и лично — Риков беше верен на вдовстващата графиня Воркосиган, а не на сергиярската вицекралица. Е, технически клетвата му го обвързваше най-вече с граф Майлс, само че Рик беше пристигнал с тях на Сергияр в самото начало, още когато Арал бе назначен за императорски представител на планетата, рядко бе работил за Майлс и почти не го познаваше. Риков бе довел тук и семейството си — съпруга и четири малки по онова време деца, които отраснаха на Сергияр, адаптираха се бързо към новия си дом и вече пораснали, създадоха свои семейства и живот тук. По тази причина Рик и Ма Рик бяха подали молба да се върнат на Сергияр заедно с овдовялата Корделия, молба, която Майлс беше одобрил веднага по съвет на майка си.

Рик се бе появил за пръв път в Дом Воркосиган, столичната резиденция на семейството, по средата на Араловия мандат като министър-председател, по време, когато Оливър вече бе заел своето място в живота на графа. Тогавашният командир на домашните гвардейци го беше инструктирал дискретно за специалната охранителна схема, наложена от тристранния брак на господарите — дори по онова време Корделия гледаше на Оливър като на свой съсъпруг във всичко освен по име, макар че нито тя, нито Арал използваха този бетански термин. Какъвто и старобараярски шок да бе изпитал Риков при това разкритие, скрил го беше отлично, пред нея поне, и бързо успя да се впише в домакинството. По онова време всички те имаха много по-сериозни тревоги.

— Колкото до миналия уикенд — подхвана отново Риков, после замълча, — мога ли да говоря свободно, милейди?

— Ще се изненадам, ако се окаже, че си говорил по друг начин през тези двайсет години, Рик — каза тя, но все пак кимна утвърдително.

— На пръв поглед не е моя работа, само дето е. Поне що се отнася до външния облик на ситуацията.

Тя си пое дълбоко дъх и призова търпението си.

— Разбирам.

— Събитието еднократно ли е, или се очаква продължение? Подновяване на предишното… ъъ, на предишната система?

Не беше съвсем същият въпрос, който ѝ беше поставил Оливър, но обезпокоително приличаше на него. „Бараярци.“

— Не е еднократно, струва ми се. Колкото до онова за предишната система… Едва ли може да се нарече система, когато цялата конспирация се свежда до един-единствен гвардеец. Това улеснява ли те, или те затруднява?