Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 89

Въздушната кола на вицекралицата го остави пред административната сграда в базата. Джоул се постара да измине разстоянието до входа с деловата крачка на човек, който току-що се връща от ползотворна и неотложна среща по работа със своята шефка. Все едно няма търпение да включи комтаблото си и да се посвети на поредната порция служебни задължения, сляп за въздушната кола, която излиташе, отнасяйки със себе си най-смелите му мечти.

Първият приоритет на Корделия, след като кацна в двореца, беше да вземе душ, но след това натрупалата се работа ангажира вниманието ѝ до вечерта. Само тя ли на цялата планета си беше взела почивка за уикенда? Задачите ѝ нямаха край, затова нареди да ѝ донесат сандвичи в кабинета. Донесе ги не Фрида, а Рик. Сервира чиниите и чая с обичайната си военна прецизност, после отстъпи назад и се изкашля по онзи исторически изпитан начин, който означаваше само едно: „Каня се да ви кажа нещо, което няма да ви хареса.“

— Да, Рик? — подкани го Корделия и отхапа решително от първия сандвич.

— Моля да ми простите, милейди, но сметнах, че е редно да ви уведомя. Лейтенантът на охранителния ви екип от ИмпСи е подал официално оплакване до своя шеф, в което се казва, че уменията на адмирал Джоул в осигуряването на лична охрана са недостатъчни и остарели и той не би могъл да замести екипа му в осигуряването на безопасен периметър.

— Малката гнида! — избълва Корделия заедно с няколко трохи хляб. Събра ги и ги върна в чинията, докато сдъвче казаното. Малкият екип на дворцовата охрана, изпратен от ИмпСи и пристигнал с вълнуващата мисъл, че ще охранява вицекралицата на Сергияр, с разочарование откриваше, че задълженията му не включват нищо вълнуващо и спокойно биха могли да бъдат поети от всяка частна охранителна фирма, само че по-евтино. Старшите офицери от сергиярската ИмпСи бяха заети със съседите — Сетаганда, Ескобар и транзитно преминаващите чужди кораби, — с орбиталната станция и сигурността на точката за скок, все неща, които ги препращаха към Оливър. Който, понеже беше продукт на Саймън Илян и неговата стара школа, ръководеше всичко това с обичайната си безстрастна ефективност и рядко безпокоеше Корделия с каквото и да било извън лаконичните си доклади.

— Категорично не съм съгласна — каза накрая тя, след като прокара хапката с глътка чай. — И съм много ядосана. Оливър и неговите умения го превърнаха в последната защита на Арал още когато онова хлапе е ходело право под масата! — Издаде напред долната си устна. — А и ти също беше с нас, значи попадаш под същия знаменател. И ти ли си включен в онова писмено… твърдение?

— Не, милейди. Лейтенантът вероятно не се е сетил. Аз, разбира се, не изтъкнах пропуска му.

— И добре си направил.

Той вдигна рамене.

— Стори ми се разумно.

Прав беше. През целия период, в който Арал беше под светлината на общественото внимание и който съвпадаше почти изцяло с времето на съвместния им живот с Корделия, неговите лични гвардейци, положили клетва пред него в качеството му на граф Воркосиган, по принуда бяха работили заедно със службата за Имперска сигурност, която охраняваше Арал във връзка с другите му политически задължения. Арал съумяваше да овладее в някаква степен търканията между двете групи, като често подбираше гвардейците си измежду родени в планините Дендарии ветерани от ИмпСи — Рик също беше такъв, пенсионирал се бе след двайсетгодишна служба и бе постъпил в личната гвардия на своя граф веднага след това, преди почти две десетилетия. И все пак гвардейците и представителите на ИмпСи си оставаха две отделни командни вериги с цялото напрежение и секретни комуникационни протоколи, които произтичаха от този факт.