Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 87

— Не. В пристъп на… знам ли, на депресия или нещо такова, преди две години се отървах от тях. — Погледна го изпод мигли. — А ти пазиш ли своята?

— Не — призна той. — По същата причина.

— Хм — изхъмка тя през усмивка. — Може някоя нощ да се поровим в каталозите заедно.

— Гениална идея. — Той целуна къдриците ѝ, които го гъделичкаха по носа. — Кога?

— Графикът ми за тази седмица е пълен.

— Нарочно? — тихо попита той.

— Мда.

Джоул кимна.

— И при мен е така. — Макар че покрай проекта за базата в Гридград, който набираше скорост, скоро не му се беше налагало да си търси допълнителни задачи, с които да ангажира времето и мислите си. Е, сега нещата бяха различни. В миналото спонтанността рядко беше възможна, затова пък неизменно водеше до паметни преживявания. — Човек да си помисли, че е по-лесно да планира няколко часа насаме, когато трябва да се съобразява с графиците на двама души, а не на трима.

Тя се намръщи, но не на него, а някъде в празното пространство.

— Аз пък не виждам защо трябва задължително да е „насаме“. Какво толкова искаш да правим?

— Аз… такова…

— Ако думата, която не намираш, е „срещи“, Оливър, то срещите не са нито незаконни, нито неморални, нито се дебелее от тях. Е, освен ако не прекалим с обедите и вечерите.

— Ходенето по срещи ми се вижда… някак пубертетско.

— Да се виждаме?

— Твърде неясно. Дава храна за… неограничено тълкуване.

— Ухажване?

— Все едно сме в Периода на изолацията, не.

— Чукане?

— Как смееш!

— Добре де, сношаване, ако държиш да сме по-учтиви. А и не планирах да съчинявам изявление за пресата все пак.

— Отдъхнах си.

Тя го сръчка в ребрата, къде на шега, къде сериозно.

— Просто се опитвам да намеря думи, с които да опиша случващото се — възрази той. Тоест думи извън частните определения като „прекрасно“ и „удивително“, които касаеха само тях двамата.

— Пак падаш в капана на любимите си категории? Повечето категории са спорни, макар да е вярно, че хората ги харесват, защото категориите им вдъхват увереност.

— Една категория не можем да избегнем, Корделия. Категорията ниво на секретност и произхождащите от този въпрос усложнения, както политически, така и свързани с личната охрана, ако щеш.

— О. — Тя се измъкна от прегръдката му и се намръщи, вперила празен поглед в тила на пилотиращия Риков, изкривен от двата звукоизолирани купола.

— Смятам да сложа край на това — каза тя след миг. — Преди беше оправдано, признавам. Вече не е. Отдадох четиридесет и три години на Бараяр и не искам компенсация, но следващите четиридесет и три години са си мои. За годините след тях може и да се споразумеем.

— Ти винаги ще бъдеш обществена фигура, Корделия, искаш или не.

Тя размаха решително юмрук.

— Не, ще избягам. Скоро ще ме забравят. — Отпусна се отново назад. — Но ако настояваш да го направим по бараярски, може да кажем на хората, че съм ти любовница.

Той изсумтя.

— Да ме обесят ли искаш? Ще прощаваш, че цитирам племенника ти Иван, но това просто не е редно.

Тя вирна замислено брадичка.

— Няма да сме първите. Помисли си за Алис и Саймън. Години наред просто работеха заедно, а после Саймън се премести при Алис и двамата се държаха така, сякаш цял живот са били любовници. Преходът беше удивително гладък.